От Турция и Иран до Бразилия средната класа се пробужда

Алпер, 26-годишен турски корпоративен адвокат, е спечелил изключително много от управлението на премиера Реджеп Ердоган. Той е един от милионите млади турци, които благодарение на икономическия бум в страната водят начин на живот, за който техните баби и дядовци не са и мечтали, пише Дейвид Роуди, коментатор на Ройтерс.

Въпреки това той не приема Ердоган, участвал е в демонстрациите на площад "Таксим" и сега се включва в новата форма на протест в Истанбул - в протеста на "стоящия човек".

"Премиерът продължава нагло да лъже за демонстрациите", каза Алпер, помолил да не се споменава фамилията му, защото може да бъде арестуван. "Сега хората се страхуват, че ако инерцията се изгуби, правителството ще има чувството, че може да използва още повече сила".

От Турция до Бразилия и Иран световната средна класа се пробужда политически. Силата, фокусът и обхватът на протестите варират, но това не е засилващ се хаос - това е зараждаща се демокрация. Гражданите настояват за основни политически права, за прозрачни правителства и за по-справедлив дял от ресурсите.

Тези движения може да объркат пътя. Демонстрациите ще имат ограничено във времето въздействие, ако престанат да бъдат организирани политически движения. А насилието и криминалните прояви, които съпътстваха някои от протестите в Бразилия, предизвикаха обратна реакция.

Като цяло обаче американците, които не ги интересува какво става по света, трябва да видят положителния аспект на това гражданско движение. Протестиращите изпълняват същата роля като средната класа в развитите държави. Когато жизненото им равнище се повишава, растат и очакванията по отношение на правителството.

Естествено политическата динамика във всяка страна е различна. В Турция протестите не са еквивалент на демонстрациите от Арабската пролет, които свалиха правителства в Близкия изток. Нито са просто традиционна битка религиозни консерватори и светски либерали. Те са дълбоко турски и невероятно важни.

След като десетилетия наред в Турция управляваха висши военни, сега младите турци настояват за плурализъм и основни човешки права. Турската държава трябва да се отчита пред хората, казват те, а не хората да се отчитат пред държавата.

"Полицията и правителството нарушават основни свободи като правото на мирни събрания", каза Алпер в имейл. "За полицаите и техните началници няма сериозни последици".

Години наред Соли Юзел, преподавател по международни отношения и политически науки в истанбулския университет Билги, се е присмивал на западняците, които са смятали, че Турция е образец за Близкия изток. Новите протести обаче го карат да мисли, че може би този етикет е верен. "След тази небивала мобилизация", каза той в телефонно интервю, "вече имаме много чувствително и много будно гражданско общество".

В Бразилия динамиката е различна. Управляващата Партия на трудещите се е от левия спектър и нейните икономически реформи помогнаха на бедните и на средната класа. Но сега влошаващото се икономическо положение, корупционните скандали и 12-те милиарда държавни разходи за стадионите за Световната купа по футбол през 2014 г. изкараха един милион души на улицата.

Марсело Риденти, водещ бразилски социолог, каза, че намаляването на неравенството и по-доброто образование са породили по-големи очаквания. Броят на студентите в Бразилия например се е удвоил от 2000 г. до 2011 г.

"Това води до огромни промени в обществото, включително до промени в очакванията на младите хора", каза той за "Ню Йорк таймс". "Те очакват да имат не просто работа, а добра работа".

Неотдавнашните събития в Иран са по-сложни за анализиране. Докато политическите системи на Бразилия и Турция са относително отворени, иранската е строго контролирана. Преди президентските избори, които бяха преди десет дни, изглеждаше, че твърдолинейните религиозни лидери са затегнали хватката си върху властта, след като смазаха Зелената революция от 2009 г.

Изненадващо духовникът Хасан Рохани спечели убедителна победа. Избраха го прореформаторски настроените и живеещите в градовете иранци, недоволни от слабата национална икономика, от изолацията и монопола на консерваторите върху властта. Рохани може да се окаже по-консервативен от очакваното, но победата му
накара хиляди иранци да излязат на улиците.

"Гледам с надежда към бъдещето", каза за Ройтерс 26-годишната Хода, пожелала да не се съобщава фамилията й. "Надявам се в Иран да има повече социална свобода, повече стабилност, по-добри отношения с другите страни и надявам се - много по-добра икономика".

Сравняването на политическите движения в различни страни крие рискове. Обществата са много различни. Но наблюдатели виждат паралели между бразилските протести, антикорупционното движение в Индия, протестите срещу политиката на икономии в Европа, движението "Окупирай Уолстрийт" и сходните демонстрации в Израел.

Това, че аз насочих вниманието си към Турция, Бразилия и Иран, се дължи на неотдавнашните събития и на оптимизма. И в трите страни има ефикасна положителна динамика.

Първо, експлозивното разпространение на социалните медии изигра своята роля в тези движения. Мрежи на единомишленици имаха възможност да комуникират незабавно помежду си и с потенциални свои бъдещи привърженици. Някои от информациите, разпространявани онлайн, бяха фалшиви или ограничени, но технологичните промени безспорно ускориха темпа на политическото организиране.

Второ, всички движения настояват за основни права на личността и за прозрачно управление. Искат некорумпирани лидери, които зачитат правото им на протест, правото на събирания и свободата на словото. Като се почне от правата на малцинствата в Турция, до честните избори в Иран и се стигне до по-добро опазване на реда, здравеопазване и транспорт в Бразилия, протестиращите искат по-добро управление.

През следващите седмици ще има неуспехи, ексцеси и объркване. Но засилилата се гражданска активност на средната класа в Турция, Иран и Бразилия заслужава да бъде приветствана.

Също като събратята си в развитите страни тя е коректив за ексцесите на правителството и ражда по-силни, по-активни общества.

*Дейвид Роуди е коментатор, който работи за Ройтерс, двукратен носител на нагласата "Пулицър", бил е репортер в "Ню Йорк таймс". През април излезе най-новата му книга "Отвъд войната: новият образ на американското влияние в новия Близък изток".

(БТА)