Телена ограда между Европа и Африка срещу имигранти

Обкръжили испанския анклав Мелиля, между Европа и Африка се простират 11-километрови гранични заграждения от телени мрежи, високи седем метра, с камери по трасето. Но бариерата не обезсърчава нелегалните - те са готови на всичко и я щурмуват отново и отново, пише Франс прес.

Въоръжени с мощни нощни бинокли, на разсъмване постовите от испанската Гуардия сивил (полицията), качени на вишката, оглеждат мароканската територия от осветения с прожектори път покрай тройната телена ограда.

Отсреща, потънала в здрач, се очертава планината Гуругу. Стотици мигранти от Африка дебнат там сгоден момент, за да поемат към европейска земя.

"Вече месеци наред виждаме всеки ден групи да идват насам. Доста хора са, не успяват всички да се приближат, но тези опити са почти всекидневие", обяснява дежурният подофицер Хавиер Мартинес. "Събуват се боси, за да изкачат първата преграда, после прехвърлят втората, после третата."

На 17 септември испанските сили за сигурност бяха изненадани от среднощна атака на близо 300 мигранти в сектора Барио Чино - един от най-уязвимите, тъй като бегълците могат при нужда да се укрият между ниските постройки досами оградата от мароканска страна.

"Връхлетяха толкова яростно, толкова много бяха на една малка отсечка, с такъв напор и настървение . . . Нямаше как да ги спрем", разказва лейтенант Хуан Антонио Мартин Ривера, говорител на Гуардия сивил в Мелиля.

Тези атаки предизвикват Испания да води борба с нелегалната имиграция и в Мелиля, и в другия си анклав Сеута - две късчета земя в Северно Мароко, които представляват единствената сухопътна граница между Европа и африканския континент.

От 2005 г. насам властите неспирно модернизират границата около този град с 80-хилядно население на площ от 12 квадратни километра - извила се като дъга, чиито краища се спускат в Средиземно море, тя бе подсилена с трети ред, по-висока телена
мрежа, оборудвана с 48 камери и свръхчувствителни сензори, а и по-ситна мрежа  срещу катерачите.

Седемметровата и най-висока външна преграда е с наклонена горна част. "Успяват обаче да я изкачат – подчертава говорителят. - Това ги забавя, наистина. Но човек, прекосил цяла Африка, пътувал с месеци, за да стигне дотук . . . Една бариера не може да го спре."

Заради миграционния натиск Гуардия сивил е разположила в Мелиля 600 души, твърде голям брой свои сили.

"Реагираме за минута и половина до две минути – забелязва офицерът. - Твърде често обаче някой силен, ловък, млад човек за секунди минава през тройните прегради, макар да изглеждат непреодолими."

Омар Камара е сред стотината мигранти, успели на 17 септември да се промъкнат от другата страна. Деветнайсетгодишният малиец е напуснал Бамако "преди година и три месеца". "Заради беднотията". Минал е през Алжир и е стигнал до планината Гуругу.

"На 17 септември тръгнахме от Гуругу. Вървяхме четири часа, спомня си той. Извадим ли късмет, минаваме оттатък; ако не, връщаме се в планината. На 17 септември Господ ни даде шанс."

Било е вторник. "До сряда се крих тук и там. После срещнах един испанец. Бях жаден, той ми даде вода", споделя младежът. Този жител на Мелиля го упътил към Сети – испанския правителствен център за настаняване на незаконни имигранти, и Омар Камара намерил там подслон.

В комплекса с 480 места сега са наблъскани около 860 такива като него. Центърът постоянно е пренаселен. Наложило се е два големи салона да бъдат превърнати в спални помещения, всяко за стотина души.

"Миграционният натиск се засили от две години насам", признава директорът Карлос Монтеро Диас, като напомня за конфликта в Мали и нестабилната ситуация в региона след арабските революции.

"Млади са, около 22-годишни. Гледат да се установят в някоя европейска държава. Оставили са семейства по родните места, надяват се, че ще могат да им пращат пари, разказва той. Навремето пристигаха според сезона, за да хванат хубаво време. Но вече не е така."
 

(БТА)