Има ли място за Китай в клуба на елита от Г-7?

Суровите полицейски власти на Китай имат нова цел – икономистите. Намесите на Комунистическата партия в киберпространството и националните медии са известни на всички. Но сега фокусът се прехвърля върху чуждестранните анализатори, които се осмеляват да противоречат на постулата, че Китай може да расте със 7% на година завинаги и че никога няма да се пречупи. В това се изразява същината на опитите, описани от South China Morning Post, насочени към дискредитиране и поставяне на международните анализатори в „черния списък“, пише Bloomberg.

Очаквайте най-големите световни банки да започнат да се цензурират сами, за да не разстроят Пекин. Помислете за това. Ако американската банка JPMorgan Chase & Co. искаше да рискува да се разрази скандал, назначавайки на работа децата на китайци с добри връзки, то какво би направила тя, ако икономистите заплашваха достъпа й до Пекин?

Това чисто и просто би се случило, ако някои от експертите предупреждават за сенчестото банкиране. Дали тези, които сега изразяват скептицизъм относно коректността на китайските статистически данни, започвайки от износа, преминавайки през лошите кредити и достигайки до замърсяването, трябва да означава, че ще бъдат запушвани устите на топ мениджърите? Ако това се случва в медиите, то със сигурност се случва и в банките.

Голям проблем е, че втората по големина икономика в света все повече и повече се превръща в черна кутия. Какво можем да направим по този въпрос? Това е работа на страните от Г-7. Време е САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада да излязат от хралупите си и да приветстват Китай с „добре дошъл“ в елитния клуб.

Китай е най-активната търговска нация, с най-големите валутни резерви (3,8 трлн. долара), замърсител номер едно и бързо растяща геополитическа сила. Все още няма подходящ форум, на който представителите на страните от Г-7 да седнат сред тези на Китай и да се информират за това, което предстои пред азиатската нация. Жизнено важно за държавите е да могат да зададат въпросите си към финансовия министър Лоу Дзиуей и към гуверньора на централната банка Жоу Сяочуан за това как страната се бори с лошите кредити например.

Разбира се и сега, и преди подобен тип обмен на информация се случваше на срещите на страните от Г-20. Но срещите доказват, че са прекалено тромави за изпълнението на задачата. Те са залети от проблемите на държавите от ранга на Южна Африка, Бразилия и Индонезия, че, честно казано, биха се страхували да молят китайските власти да се разкрият пред света.

Срещите на страните от Г-7 са по-добрият форум за разкриване на факти и координация. Разбира се, неочаквани затруднения винаги съществуват. Една страна от всички обаче трябва да бъде изгонена. Съжаляваме, Италия, но това си ти.

Страната е част от едно цяло в Европа, прикована към единна валута и централна банка - за добро или лошо. Канадската икономика може и да е по-малка, но успехът на страната в избягването на кризите в последните години й дава преднина пред Италия в преодоляването на икономическите цикли.

Другият проблем е, че Китай може да се разколебае. Поднебесната империя обича ролята си на огромен акционер в световната финансова система, но обича и да избягва дейностите на мажоритаря. Също както полага усилия за ограничаване на парниковите газове, Китай желае ползите от нарастващото влияние, но се надява на ограничени отговорности, които го съпътстват.

Държавите от Г-7 трябва да настояват. Важността на китайската икономика расте в синхрон с нейната непрозрачност. Чуждестранните журналисти трудно свикват с китайските туристически визи, но нямат нищо против разрешенията за работа. Цензурата над интернет в Китай се разпростира с бързи темпове, за да се справи с появата на нови и нови микроблогове и предложения за чат.

Също така правителството работи, за да помогне на китайците да правят бизнес в Хонг Конг. То може да скрива адреси, идентификационни номера и друга информация, която журналистите и анализаторите да не могат да използват, за да разобличат кой какво притежава или управлява. Защо да откриват сметки на Каймановите острови, когато тези, които търсят места, където да скрият доходите си, придобити по незаконен начин, могат да го направят в Хонконг?

Ако започне преследване над анализаторите, това ще замъгли допълнително перспективите пред Китай. Когато икономисти като Стивън Грийн от Standard Chartered Plc. в Хонконг казват, че китайската кредитна система е „черна кутия и определено е страховита“, то те не преувеличават. Какво се случва сега, след като повечето коментари може да поставят казващите истината за икономиката на Китай в черния списък на Пекин?

Ще спрат ли топ мениджърите на международните агенции Standard & Poor's и Moody's Investors Service да присъждат кредитни рейтинги на китайските компании и общини, ако се каже на анализаторите да внимават, когато оценяват рисковете пред дълга?

Китай ще бъде дори по-малко прозрачна, ако икономистите бъдат поставени под натиск да се държат прилично с Пекин. Това е така, освен ако страните от Г-7 не говорят с Китай за това. Единственият начин да направят това е да постелят червения килим за Поднебесната империя.
 

Още икономически новини четете в Investor.bg