Какви са уроците от украинската криза?

Главна тема в анализите на американските и британските вестници остава руската анексия на Крим и уроците, които поуките, които светът трябва да извлече от украинската драма.

С голяма статия по този въпрос излиза румънският премиер Виктор Понта в "Уолстрийт Джърнъл". Тези събития ни припомниха, че една от най-големите ценности за всяка страна - нейната сигурност, не може да се смята за нещо дадено ни веднъж завинаги. След 1989 г. ние като че ли бяхме повярвали в универсализацията на западната либерална демокрация, означаваща края на големите международни конфликти, отбелязва Понта.
Инстинктът ни да мислим мащабно - който страните от Централна и Източна Европа притежаваха преди напълно да се интегрираме в Запада политически, икономически и военно - постепенно бе изместен от различни вариации на подтика да печелим дребните си домашни игрички, да събуждаме духове от миналото за предизборни цели или да обвиняваме външни сили за вътрешните ни грешки, пишерумънският премиер.

"Но картините на нахлуващи в Украйна руски войски, обкръжаващи военни обекти в Крим са звън на будилник, който ще отеква за едно цяло поколение. Той ни припомня няколко истини. Главната от тях е, че Западът няма друг избор, освен да запази единството си в един анархичен свят, в който все още има недемократични властници, чието поведение не може да бъде нито предсказано, нито контролирано. НАТО остава крайъгълният камък на
атлантическата сигурност. Само заедно Европа и САЩ могат да запазят либералната демокрация като централна доктрина за организиране на световните дела", пише Понта.

Авторът припомня, че живеем в икономически взаимозависим, глобализиран свят и тази взаимозависимост е днес главният тест за разпределението на влиянието на планетата. Това означава и значителна загуба на западно влияние, която вероятно още не сме осъзнали напълно. Затова според румънския премиер тези нови
предизвикателства изискват интеграция между Европа и САЩ, включително и изграждането на трансатлантически икономически съюз между ЕС и САЩ. Само една Атлантическа икономическа свръхсила може да е в състояние да устои на икономическите бури,свързани с останалата част на света, а НАТО трябва да гарантира "твърдата сигурност" на този съюз, подчертава Виктор Понта.

В статия, озаглавена "Време е да спрем Путин", един от най-видните лидери на руската опозиция Гари Каспаров пише във "Вашингтон пост", че анексирайки Крим, руският президент е опровергал прогнозите на много западни политици и т.нар. анализатори, според които Путин и неговият управляващ елит са мотивирани от руските национални интереси. Според Каспаров това е голяма заблуда и онези, които си мислят, че има граници, които
Путин знае, че не може да прескочи, се заблуждават. Затова Каспаров пише, че е време той да бъде спрян, преди пак да направи нещо подобно.

Каспаров говори за самоналожената парализа на лидерите на Европа и Г-7, за които "е по-лесно да кажат, че няма какво да се направи, за да се спусне бариера пред апетитите на Путин, отколкото да приемат, че им липсва куража да го сторят. Той смята, че единствените санкции и мерки, които могат да повлияят на мнението на Путин, са онези, които пряко или косвено засягат лостовете на властта му. "Това е единственото, което го интересува, защото той знае какво се случва, когато хора в неговото положение губят хватката върху властта", пише Каспаров.
Той съветва западните лидери "да вървят по следите на парите" на Путин и на елита, който го поддържа, да се проследят членовете на семействата, чрез които те крият богатствата си в чужбина и да се проучват техните фирми.

Друг виден опозиционер и критик на Путин - Алексей Навални, пък пише в "Ню Йорк таймс", че санкциите срещу Русия не трябва да засягат само политици и официални лица, а трябва да се насочат и срещу руските олигарси милиардери, които имат близки връзки с Путин, включително Роман Абрамович - собственика на британския футболен клуб "Челси", и Алишер Усманов - голям акционер в друг футболен гигант - британския "Арсенал".

Като информира за разширения списък на руски бизнесмени, на които САЩ налагат санкции, британският "Гардиън" пише, че там има едно изречение, което съдържа "експлозивно обвинение": че самият Путин трупа печалби от четвъртата по-големина компания, търгуваща с петрол - "Гунвор". В списъка се оказва бизнесменът Генадий Тимченко - стар съратник на Путин, който до миналата седмица е бил съсобственик на базираната в Женева "Гунвор". Именно чрез него "Путин има инвестиции в "Гунвор", а може би и достъп до нейните фондове", се казва в документа, цитиран от "Гардиън".