В постсъветското пространство започва епоха на хаос

Очаква се днес външните министри на Украйна, Русия, ЕС и САЩ да договорят в Женева мирно уреждане на украинската криза. Но Киев започна вече силова операция, а от позициите на страните личи, че едва ли е възможен компромис. Преговорите може дори да бъдат провалени, тъй като ситуацията в Източна Украйна се изостря с всеки изминат час, пише "Независимая газета".

Според украинските власти ситуацията в източните региони се дестабилизира от тайните служби на Русия. Броят на руските военни в Донецка област расте, заяви пред местните телевизии шефът на Антитерористичния център към Службата за сигурност на Украйна Валерий Крутов. Украинските военни действат според мнения в Киев нерешително и непрофесионално. Крутов обаче изтъкна, че задачата, поставена от държавното ръководство, е да бранят мирното население с "изключително прецизни действия, строго фокусирани".

Киев не вижда истинското народно въстание - хората са доведени до отчаяние, нямат доверие на централната власт и тръгват срещу нея, коментира местният политолог Костянтин Бондаренко. Украйна няма намерение да обсъжда в Женева свои вътрешни въпроси, например федерализация на страната. "Преговорите целят главно деескалация, търсене на изпълними пътища за уреждане", цитира вестникът посланика на Киев в ООН Юрий Клименко.

Според източници на "Независимая газета" Западът подкрепя позицията на Киев и смята да ограничи женевския дневен ред до дискусии за ролята на руските военни в източноукраинската криза. Тези подходи може да превърнат срещата в размяна на дипломатически ултиматуми, смята Бондаренко. "Според мен Русия няма готовност да включи в състава си Югоизточна Украйна. А и местните жители не искат това. Украйна май е изгубила контрола над ситуацията в региона. Всичко опира до часове. Твърде е вероятно граничните области да се превърнат в нова непризната територия на картата на ОНД - фактор, който задълго ще дестабилизира Украйна", казва анализаторът.

Друг материал в "Независимая газета" разказва за обръщението на властите в Приднестровието към Русия с молба да признае непризнатата република - част от Молдова, за независима суверенна държава с оглед да я приеме във федерацията. "Всичко е направено по модела на Крим", пояснява за вестника приднестровската депутатка Галина Антюфеева и уточнява, че с посланието са запознати ООН и ОССЕ.

Според колегата й Дмитрий Соин Тираспол е съгласувал тази стъпка с Москва. Молдовският премиер Юрие Лянка нарече обръщението открито предизвикателство към Кишинев. Приднестровието обаче твърди, че инициативата му е закономерна. "Предизвикателствата около региона нарастват - Молдова смята да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, което е в разрез с политиката на Тираспол; ситуацията в Украйна прави приднестровците още по-незащитени", заявява бившият външен министър на сепаратисткия регион Владимир Ястребчак.

Приднестровската молба за влизане в Русия нищо няма да промени, смята кишиневският експерт Николае Киртоаке. "Ако бъде признато, Приднестровието става руски анклав, притиснат между Молдова и Украйна. Затова тирасполските власти са направили крачката към признаване по-скоро за вътрешна употреба, за да потвърдят пред населението своето обещание да го заведат в Русия", казва наблюдателят.

Статуквото обаче едва ли ще се запази според германския експерт Александър Рар. "Духът е пуснат от бутилката. След руското прибързано решение за Крим Приднестровието може да повтори опита на полуострова. Но покрай тази поредица - Крим, Донецката република, Приднестровието - ще има нова спирала от санкции срещу Русия, нещата може да стигнат до Студена война", прогнозира той.

Положението доказва според Рар "неспособността на западната политика нещо да предвижда и решава". "Мнението на Запада бе, че Молдова ще подпише споразумение с ЕС и Приднестровието ще иска да последва примера й. Това обаче не става. В постсъветското пространство започва епоха на хаос и без конфликти няма да мине", предупреждава експертът.

"Комерсант" описва отношението на хората в Русия към несъгласните с анексията на Крим. По данни на центъра ВЦИОМ, 25 на сто от руското население заявяват, че критиците трябва да бъдат порицавани, дори наказвани. 59 процента обаче смятат това отношение за недопустимо. Дори ако хората осъждат нечие мнение, това не значи, че искат всички несъгласни да бъдат убити или пратени в Сибир, уточнява шефът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров. По думите му мнозина в Русия "не вярват примерно, че с избори може да сменят властта", но повечето не искат да бъдат отменени. "Същото важи и за свободното изразяване на мнения - хората са усвоили тази ценност и никой не иска да я изгуби", казва той.

Изразеното желание да бъдат наказвани несъгласните в Русия "не бива да се възприема като хлътване на обществото в средновековно мракобесие", коментира политологът Григорий Добромелов. "Крим консолидира обществото, хората възприемат положението като военни или предвоенни времена, а в такава ситуация "предателите" строго се наказват", обяснява той. Руското общество е консервативно, склонно да подкрепя различни забрани и хората все още смятат, че "не върви да критикуваш властта", добавя аналитикът.

В навечерието на днешното поредно телевизионно предаване "Пряка линия с Владимир Путин" рейтингът на руския президент наближава историческия си връх, посочва "РБК дейли". По данни на центъра "Левада" пълно или частично доверие гласуват днес на Путин 71 на сто от хората в Русия, а само 20 на сто изразяват недоверие към него в една или друга степен. Повечето го определят като "симпатичен" и само 2 процента изпитват антипатия.

Рейтингът на Путин е скочил заради присъединяването на Крим, пояснява зам.-директорът на "Левада" Алексей Гражданкин. И напомня, че предишното му върхово значение бе достигнато през 2008 г. - след войната с Грузия.

(БТА)