Студената война се завръща за дълго

Твърдото противопоставяне между Русия и САЩ може да се проточи дълго, пише "Новие известия". Новата Студена война между Русия и САЩ, признаци за която бяха отчетливо видими през всичките последни няколко години, сега е близка както никога, пише руското издание.

Вчера от Русия беше изгонена първият секретар на посолството на Канада Маргарита Атанасов. Представител на руското външно министерство определи това като отговор на изгонването от Канада на заместника на руския аташе Юрий Безлер. Руският дипломат свърза демарша на Отава, както и отказа на канадски визи за редица руски дипломати, с "деструктивната антируска позиция на канадските власти във връзка със събитията в Украйна и Крим".

"Ако аналогична размяна на "любезности" (тоест изгонване на дипломати не за шпионаж, а фактически заради несъгласие с външнополитическия курс) последва и между Русия и САЩ, ще може да се каже, че отношенията между двете страни са се върнали във времената на Съветския съюз", твърди изданието.

То уточнява, че призракът на новата Студена война между Москва и Вашингтон се е появил много преди референдума в Крим.

След кратковременното "разведряване", свързано с идването на власт на Барак Обама, отношенията между двете страни приблизително от 2011 г. (от времето на свалянето на Муамар Кадафи в Либия и началото на гражданската война в Сирия) постоянно се влошаваха. Обаче дори в пика на това влошаване (зимата и пролетта на 2013 г., когато един след друг започнаха да се късат двустранни договори, действали в течение на много години) противоборството между Русия и Америка независимо от твърдата реторика и от двете страни изглеждаше като на игра. По-скоро и двете държави си даваха вид, че се борят помежду си.

Ярък пример е прословутият закон "Дима Яковлев" и свързаната с него шумна кампания в Русия. По любопитно стечение на обстоятелствата руските власти се загрижиха за борбата с платеното осиновяване на руски деца в САЩ тъкмо след като в Америка бяха предприети цяла редица мерки, които фактически ликвидираха този бизнес. Но след кримските събития изглежда, че и двете страни се нахвърлиха една срещу друга на сериозно, смята вестникът.

В Деня на защитника на отечеството 23 февруари на митинг в Севастопол Алексей Чалий беше провъзгласен за "народен кмет" и се появи съобщение за създаване на отряди за самоотбрана от доброволци. И буквално същия ден в САЩ се първи път се заговори за санкции срещу Русия. Последваха три президентски указа – на 6, 16 и 20 март със списъци на конкретни лица, срещу които се въвеждат санкции - замразяване на банкови сметки и собственост.

Американските списъци се оказаха доста по-внушителни от приетия от ЕС. Вярно, във всички укази се подчертава, че става дума именно за физически лица и техните активи, не и за компании, които те може да управляват, което отваря за засегнатите бизнесмени възможност за маневриране. Освен това се подразбира американска финансова блокада за посочените лица без сътрудничество с други държави.

Според "Новие известия" Москва изглежда вече е начертала "червената линия", след която ще последва твърд отговор. "Ако Канада или НАТО предприемат безумни постъпки като санкции срещу наши банки, разбира се, ще се наложи да отвърнем със същото", заяви за агенция Блумбърг руският посланик в Канада Георгий Мамедов.

Потенциални жертви на руския отговор може да има много. Броят на американските компании, работещи в Русия, е огромен, макар че ако се стигне дотам, войната между двете страни може да добие необратим характер: по същество Русия ще поеме курс към самоизолация.

Най-реално продължение на конфронтацията между двете страни на първо време ще станат персоналните смени на конкретни участници в дипломатическата игра. В най-близко време в двустранните отношения предстои знаково събитие: в Москва ще се появи нов посланик, продължава вестникът.

Авторитетният "Ню Йорк таймс", който рядко греши, когато става дума за кадрови решения на Белия дом, назова името му - Джон Тефт, бивш посланик в Литва, Грузия и Украйна. Слабо е да се каже, че тази кандидатура не е най-добрата за Москва. През 2004 година (по време на "оранжевата революция") той като помощник-държавен секретар за Европа и Евразия отговаряше и за Украйна. А след четири години, по време на войната в Южна Осетия, беше посланик в Грузия.

Тогава зае откровено прогрузинска позиция и съдейки по изтеклата в Уикилийкс информация, всячески я отстоявал във Вашингтон.

Като цяло Тефт се ползва с репутация на твърд преговарящ, лишен от всякакви сантименти по отношение на Русия.

"Ако назначението на Тефт се състои, това безусловно е сигнал, че във Вашингтон не се канят да полагат особени усилия да поддържат отношения на видимо добро равнище", заяви за изданието ръководителят на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов. При това той допуска варианта, при който Москва изобщо ще откаже да приеме Тефт. Тогава дипломатическата мисия на САЩ временно ще остане без шеф.

Разгарящата се "студена война" засега изобщо не е засегнала обикновените граждани както в Русия, така и в САЩ, но всъщност конфликтът тепърва започва. И двете страни са направили вече достатъчно ходове, които трудно може да бъдат върнати назад. По мнението на Лукянов едва ли "статуквото отпреди събитията в Крим ще се възстанови, дори ако по някакъв начин те успеят да се договорят за Украйна. "През следващия период, който може да продължи няколко години, отношенията между Русия и САЩ ще бъдат антагонистични", смята Лукянов.

Целта на сегашната американска политика е "смяна на режима в Русия", заявява за "Росийская газета" деканът на факултета по световна икономика и политика на Висшата школа по икономика, политологът Сергей Караганов.

"Това е свалянето от власт на президента Владимир Путин, защото според мнозинството от хората, които дават тон на американската външна политика, докато той управлява, никакво подобрение в отношенията между двете страни не можело да има", обяснява той. "Фактически това е курс към унищожение на страната", смята Караганов, цитиран от руската емисия на Би Би Си.
 

(БТА)