Да учиш медицина с помощта на непознат

Момче от Индия се сприятелява с пенсионирана учителка от Лондон благодарение на програма, която цели комуникация с чуждестранни ментори. Въпреки че не познава Лиз Фюингс лично и живее на хиляди километри от нея, тя му помага и сега той учи медицина.

Когато Шарук Хан бил на 13 години, училището му в Хайдарабад започнало да работи по нова програма, която позволявала на учениците да се свързват с пенсионирани учители от цял свят. Идеята на проекта била децата да задават въпроси, а техните ментори да им дават напътствия и съвети.

"Беше много интересно да си говоря с чужденци", споделя Хан и разказва как се е сприятелил с Лиз Фюингс, която живее в Хакни, в източната част на Лондон. Неговият ментор Лиз се е включила в проекта през 2009 г., след като е прочела за него в пресата. На нея също й било много приятно, защото й липсвала комуникацията с деца.

В началото цяла група деца разговаряли с нея, но впоследствие останал само Хан. Така се зародило тяхното приятелство. Двамата започнали да си пишат имейли. Хан не разбирал много добре какво му пише Лиз и тя му помагала с езика. Тя го предизвиквала, като го питала дали я разбира.

"Имахме доста различни гледни точки", разказва Лиз. "Аз го подкачах, но и той също. Знаеше, че когато пиша с главни букви, значи крещя."

Благодарение на приятелството с учителката от Лондон, английският на Хан значително се подобрил. След няколко години Хан казал на Фюингс, че иска да стане лекар и иска да кандидатства в английски университет.

Бащата на Хан починал, когато той бил на шест години. Неговият най-голям брат издържал семейството и плащал училищните такси, но не можел да даде съвет за обучение в чужди университети.

"Въобще не познавах живота и културата в чужбина. Но след разговорите с Лиз се сдобих с пълна картина за това как хората живеят в Лондон", разказва момчето.

Менторката събирала информация и му пращала материали за колежи в Кеймбридж. Фюингс проучила колко би струвало образованието, как може да се кандидатства и как да се избегнат евентуални измами. С помощта на Фюингс Хан разбрал, че обучението в Англия ще му струва по-скъпо, отколкото е предполагал. Той се ориентирал към други държави и започнал да търси университети в Украйна, Русия, Китай и Филипините.

Лиз го предупреждавала да мисли за климатичните особености и културните различия на районите, които избира. Тя успяла да го разубеди за университет в Китай в пустинята Гоби заради ниските температури. В крайна сметка след много разговори Хан се спрял на университет във Филипините и започнал медицинското си образование.

Хан е едно от хилядите деца, които са се възползвали от проекта. Неговото начало е поставено преди 15 години, когато Сугата Митра предоставя на деца в Делхи свободен достъп до компютри. Идеята на инициативата е децата да се оправят сами с компютрите без да им се дават никакви инструкции. Митра устоновил, че децата напредват много бързо, когато работели заедно в група. Той разширил своя проект и предоставил компютри в 11 училища в Хайдарабад, включително това и на Кан.

Инициативата на Сугата Митра вдъхновила написването на книга, от която пък е заимстван филмът, спечелил Оскар, "Беднякът милионер". Миналата година Митра е спечелил 1 милион долара от TED, които ще използва, за да разшири проекта си с нова инициатива - "Училище в облаците".

Това ще бъде нова мрежа от седем центъра за самостоятелно обучение - интернет клубове, в които всички монитори ще бъдат така разположени, че всички да ги виждат. Ще има също голям монитор, за да водят разговори с ментори като Фюингс.

Три от новите центрове ще бъдат в Източна Индия, като два от тях са на много изолирани места, където достъпът до образование е силно ограничен. Проектът не е само за Индия, Сугата Митра е отворил и два центъра в Североизточна Англия. Там децата също разговарят с ментори, които наричат "Облачни баби", подобно на името на проекта, въпреки че много от тях нямат внуци, както и самата Фюингс.

Името идва от това, че те по-скоро дават съвети и окуражават децата, отколкото да ги обучават. Има 50 ментори, които участват в проекта, и още 50, които биха могли да помогнат, ако интересът се увеличи.

Митра смята, че самостоятелно организираното обучение може да замести обучението в класните стаи, но не и самите учители. Те са тези, които обясняват на децата и ги предизвикват да задават въпроси.

От своя опит като учител Фюингс обобщава, че самостоятелно организираното обучение и работата в екип са по-полезни за децата, отколкото подреждането в редици в класната стая и заучаването на сухи факти.

Вдъхновяващата менторка също добавя, че не става дума само за ползите от обучението, които децата получават. И Фюингс, и Хан споделят, че се чувстват много близки и могат да разчитат един на друг и приятелството от толкова много километри е невероятно.