Западните медии: Путин пусна духа от бутилката

Британският "Таймс", цитиран от Би Би Си, в редакционна статия пише, че променяйки една държавна граница в Европа, руският президент Владимир Путин е пуснал от бутилката злия джин. Сблъсъкът в Одеса е демонстрирал, че той повече не контролира събитията по места.

Незаконното анексиране на Крим е убедило сепаратистите, че с военни методи могат да дойдат на власт. Това е опасна заблуда и руският лидер е този, който трябва да ги разубеди. Алтернативата може да се окаже не по-малко кървава, отколкото на Балканите през 90-те години, предупреждава британското издание.

Главна цел на Путин се явява отслабването или пълната парализа на всяко прозападно правителство в Киев. Най-простият - и най-разрушителният начин да се постигне тази цел е разпалване на напрежението до такава степен, че правителството на Украйна да бъде принудено да въведе извънредно положение в страната и временно да отмени действието на конституцията. Това ще направи невъзможно провеждането на избори на 25 май.

Но реториката на Путин навежда на мисълта, че той иска цяла Украйна да попадне в славянски, а не западни обятия. Тази цел е невъзможно да се постигне нито с руска интервенция, нито с разпалване на гражданска война, пише вестникът, цитиран от руската емисия на Би Би Си. За постигането на своите цели Кремъл трябва да е в състояние както да започва, така и да отменя сепаратистските акции. Случилото се в Одеса демонстрира, че той повече не может да го направи. Владимир Путин трябва да дойде на себе си, смята изданието.

През 2008 година в Грузия той вече показа, че е готов да провъзгласи победа, ограничавайки се само с Абхазия и Южна Осетия. Западът сега трябва да го убеди да прекрати кампанията за дестабилизация на Украйна и да приеме резултатите от изборите на 25 май. Напълно вероятно е той самият да е стигнал до този извод, не заради санкциите, а защото слабо правителство в Киев, принудено да се вслушва в мнението на Москва, за Кремъл не е кой знае колко по-лошо от корумпиран марионетен лидер като Виктор Янукович.

Но Западът, и особено ЕС, трябва да бъде твърд, що се отнася до основните принципи. Украйна не може да бъде разделена, суверенитетът й не може да бъде подкопан, а нагнетяването на обстановката вътре в Украйна и подмолното нахлуване "под килима" са неприемливи. Украйна трябва сама свободно да избере своето бъдеще, пише "Таймс".

Според "Гардиън" в сложната шахматна партия, която Западът играе с Владимир Путин, той засега прибягва само към доста скромни тактически ходове. Забраната на издаване на визи за някои чиновници и замразяването на авоарите на относително неголеми компании са еквивалентни на скромно местене на пешки на шахматната дъска.

Специалисти, знаещи какви именно санкции може да обяви министерството на финансите на САЩ, и даващи си сметка за финансовата слабост на руската икономика, говорят, че Вашингтон разполага с доста по-агресивни и опасни гамбити. САЩ могат да нанесат значителен ущърб на русската икономика. Например, ако на някоя руска банка бъдат наложени санкции, тя ще се превърне в международен парий.

Отрязвайки банки или олигарси от американската финансова система, може да се постигне верижна реакция, тъй като в такъв случай европейският частен сектор също ще се откаже да има работа с тях. Това ще нанесе съкрушителен удар на Русия, която зависи от долара повече, отколкото практически всички останали страни с преходна икономика.

Русия печели долари от около 90 % от своя износ. Да, равнището на външния държавен дълг не е високо, но руските компании в много отношения зависят от чуждестранните кредити. Дългът на руските компании към чуждестранни кредитори достига 439 млрд. долара, а на руските банки - 215 млрд.

Отрязана от западната банкова система, Русия ще се окаже в клещите на рецесията. Но, отбелязва вестникът, всяко разширяване на западните санкции може да предизвика ответна реакция. Русия може бързо и дректно да нанесе значителен ущърб на западната автомобилна и авиационна промишленност, като блокиро продажбата на метали. "Боинг", например, в близките години планира да купи от Русия титан за 18 млрд. долара. Европа, обемът на чиято търговия с Русия превишава американските мащаби 15 пъти, също ще пострада.

Мнозина смятат, че сега е необходимо да се мисли не за санкции срещу Русия, а как да се помогне на Украйна. След войната с Грузия през 2008 година Русия разбра, че бизнесът ще се върне. Западът има прекалено много интереси в Русия, за да я наказва сериозно, пише "Гардиън".

"Индипендънт" в редакционна статия пише, че ситуацията в Украйна, съдейки по всичко, е достигнала необратима точка. След като няколко десетки човека загинаха в Одеса и още неизвестно колко бяха убити в Източна Украйна, разговорите за война на източната граница на Европа вече не ни се струват странни. Това е новата реалност.

Украинската стратегия на Запада, състояща се в постепенно въвличане на страната в европейска орбита, надявайки се при това, че Москва няма да забележи, напълно се провали. Както и да завърши операцията на украинските сили в източната част на страната, следващата неделя там ще се състои поредният приличащ на кримския референдум, на който проруските сепаратисти очевидно ще победят. Основните лостове на властта там са техни ръце. Дори ако украинските военни успеят да им отнемат няколко града, няма да могат да завземат целия регион.

Съответно, въпросът е не дали ще се състои референдумът , а какво ще стане после: дали сепаратистите ще решат да създадат автономен регион или ще обявят присъединяване към Русия. Докато вариантите за възможни стратегически отговори на това развитие на събиията изчезват един след друг, на политиците във Вашингтон и европейските столици, вероятно, ще им се прииска само да вдигнат ръце, да обвинят за всичко Кремъл и да си затворят очите. Западът вече направи нещо подобно в бивша Югославия през 90-те години.

Режимът на санкции ще даде възможност на американците и европейците да мислят, че правят нещо, но е глупаво да се смята, че санкциите ще спасят поне един живот в Украйна. Същевременно е удивително, че Западът практически нищо не прави, за да разбере към какво конкретно се стреми Русия. Западът смята, че Кремъл иска да отцепи Донецка област, макар че за всички е ясно, че анексия на още една украинска територия ще доведе до това Русия завинаги да загуби каквото и да било влияние в осталите части на Украйна - а това не може да влиза в
руските планове.

Напълно е възможно президентът Путин дотолкова да е загубил разсъдъка си, че да не го интересуват дългосрочните интереси на Русия. Но трагедията е в това, че нашите лидери не се опитват да разберат има ли някакви допирни точки с Русия по въпроса за бъдещето на Украйна, пише британското издание, цитирано от Би Би Си.

(БТА)