Спасяването на сержант Бергдал

Последният официално известен военнопленник на САЩ е освободен. През почивните дни американският сержант Боу Бергдал бе заменен срещу петима талибански затворници. Изненадващата сделка е била предшествана от продължителни тайни преговори. Те са започнали преди три години и доведоха в събота до освобождаването на американския войник. Във Вашингтон вече е предмет на разгорещени спорове дали САЩ въобще могат да обсъждат с враговете си такива споразумения, пише в свой анализ "Уолстрийт джърнъл".

Абсолютната радост от освобождаването на Бергдал след пет години в плен на талибаните не трая дълго. Преди всичко американски депутати надигнаха силен вой. Те се жалват, че споразумението е сключено без знанието или съгласието на Конгреса на САЩ. Особено от републиканския лагер в неделя се чуха обвинения дали с това споразумение сега на риск не са изложени всички американски войници зад граница.

Споразумението е трябвало да се пази в тайна обаче, защитават се представители на правителството на САЩ. Ако беше изтекла информация, цялата размяна би била застрашена. Освен това на риск е било изложено безопасното връщане на държания в плен американец. „Ние трябваше да го измъкнем оттам - основно, за да спасим живота му", каза в неделя американският министър на отбраната Чък Хейгъл.

„Не сме говорили с Боу още", казва Боб Бергдал, бащата на освободения, в неделя пред водещите национални телевизии на САЩ. „Има си причина. Тъй като Боу го нямаше толкова дълго време, ще бъде много трудно да се върне". Синът му е бил транспортиран до Германия в неделя. Той ще бъде изследван в американската военна болница в Ландщул, Рейнланд-Пфалц, където бяха лекувани и български военни след атаката над базата в Кандахар. „Това ще е продължителен процес“, казва бащата.

Сержант Бергдал дължи освобождаването си на неуморната борба на натоварения с неговия случай преговарящ. В продължение на три години дипломати са се опитвали да докарат враждуващите страни в Афганистан до масата за преговори. Това става ясно от интервюта с представители на правителството на САЩ, Министерството на отбраната и разузнавателните служби, някои от които са били пряко ангажирани в преговорите. Въз основа на разговорите може да бъде пресъздаден ходът на събитията, чиято кулминация е размяната на затворниците през уикенда.

Целта на помирението не е била конкретизирана в дискусиите от самото начало. Независимо от това размяната на Бергдал с петима афганистански талибани, които са били предадени на посредника Катар, подхранва във Вашингтон надеждата, че САЩ и талибаните един ден може да сближат позициите си.

Бергдал е напуснал по неизвестни засега причини базата си в афганистанската провинция Пактика на 30-и юни 2009 г. Повече от една година отне, за да може представител на САЩ и талибаните да се срещнат за първи път и да преговарят за завръщането му, съобщи американски участник в преговорите. Срещата се е състояла в Мюнхен през ноември 2010 година. Талибаните са поискали освобождаването на шестима афганистански затворници от Гуантанамо. Сред тях е човек, който по-късно е починал в ареста. Разговорите обаче прекъсват, след като Конгресът на САЩ приема закон, който прави освобождаването на затворници по-трудно. В допълнение афганистанският президент Хамид Карзай, който първоначално се съгласи на преговорите, изведнъж представи нови възражения.

Двете страни приключват преките си преговори в началото на 2012 година. За посредник е избрано правителството на Катар, но преговарящите все още остават в контакт един с друг. Непреките преговори са довели през миналата година до факта, че талибаните са открили в катарската столица Доха политически офис. Правителството на САЩ първоначално подкрепи тази стъпка с надеждата, че това може да насърчи освобождаването на Бергдал. Въпреки това в офиса съвсем за кратко е имало представители на талибаните. Карзай и американците настояват за неговото закриване, след като талибаните са закрепили на вратата му надпис: „Ислямското емирство Афганистан".

През септември талибаните са успели да предадат тайно послание до администрацията на американския президент Барак Обама. Като приносители са действали длъжностни лица от Катар. Групата се интересува от възобновяване на преговорите за размяна на затворниците, се казвало в посланието.

Чрез посредничеството на Катар правителството на САЩ е призовало талибаните да представят доказателство, че Бергдал все още е жив. Чрез дипломатически канали талибаните са изпратили видеоклип, показващ заловен американски войник. Това от една страна е вдъхновило американските преговарящи, но от друга страна е подсилило опасенията, че времето им бавно изтича.

„Той изглеждаше доста физически отслабнал", заяви високопоставен американски правителствен служител. „И изведнъж това даде повод на много хора в нашето правителство наистина да удвоят усилията си по случая".

Според висш представител на Министерството на отбраната американската армия е стигнала до заключението, че шансовете за освобождаване на Бергдал ще намалеят драстично до края на 2014 година. До тогава броят на разположените в Афганистан американски войници ще се свие до 9800 души. С напускането на войниците и американската тайна служба „ще си опакова куфарите“, чиято дейност по откриването на изчезналия американец обаче е била от решаващо значение.

През януари американски дипломати са заминали за дискусии с афганистанското правителство в Кабул. По време на срещите специалните пратеници на САЩ са застраховали своите партньори в преговорите, че разговорите с талибаните ще се концентрират върху планираната размяна на Бергдал срещу афганистански затворници. По-широкообхватни теми, които засягат бъдещето на Афганистан, нямало да бъдат разисквани.

Първоначално американската страна е изпитвала трудности при определяне на степента, с която талибаните са били наистина готови да се ангажират по сделката. По време на спора, започнал в началото на тази година, талибаните са дали да се разбере, че те вече не се интересуват от продължаване на преговорите. Седмици по-късно обаче те променят мнението си. Чрез Катар те са уведомили правителството на САЩ, че са готови да се пристъпи към размяна на затворниците.

За ролята на Катар и последвалата размяна четете в продължението на материала в Investor.bg