Интензивните боеве в Източна Украйна може да бъдат подновени

В понеделник вечерта изтича примирието в Донбас. В събота киевските власти го удължиха, сраженията в Донецка и Луганска област обаче не стихват, пише руският в. "Независимая газета".

Украинските военни обвиниха противника си, че ги атакува, и приканиха населението да поиска президентът да приложи своя "план Б". За този план до момента нищо не се знае, при все че държавният глава съобщи за него още преди седмица, посочва вестникът.

Според експерти планът може би предвижда въвеждане на военноположение в двата сепаратистки региона. Сегашната антитерористична операция на Киев е прицелна, но военното положение би позволило мащабно задействане на въоръжените сили, поясняват те.

В неделя избухна нов скандал около хуманитарна пратка от Русия за бежанците в Украйна. Помолен от руското външно министерство да я приеме, Киев обаче се страхуваше, че в страната може да се прехвърлят оръжия. Украинската дипломация изтъкна, че "гражданите на Украйна, намиращи се на тази територия, по принцип не може да имат статут на бежанци", разказва изданието.

Според него тази история може да сложи край на примирието. Русия се опитва да маневрира, за да избегне трети пакет от западни санкции, коментира украинският политолог Микола Сунгуровски.

"Порошенко огласи мирния си план с надеждата да повиши доверието към Киев сред мирното население и да прати наемниците вкъщи. Опълченците обаче не спират военните действия, въпреки че примирие обявиха и лидерите на отцепническите Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). "Те обаче не контролират опълченците или се опитват да действат чрез хитрост", добавя аналитикът.

"Стратегията на Русия е да протака преговорите, да легитимира ЛНР и ДНР, да превърне конфликта в замразен - от родана ситуацията в Приднестровието", смята той.

Явно през изтеклите дни и двете страни са събирали сили. Интензивните боеве може да бъдат подновени в най-близко време, прогнозира източник на "Ведомости", близък до руското министерство на отбраната.

"Твърде е вероятно примирието да не бъде продължено отново" поради "остро недоволство от това как се спазва", включително "умнозина в обкръжението на Порошенко", заявява киевският експерт Володимир Фесенко за всекидневника, цитиран от Би Би Си.

"Трудно е да оценим реалните успехи на преговарящите. Защото засега просто няма такива", отбелязва "Новая газета". Не бива също да забравяме, че консултациите в Донецк протичат с участието само на част от бойците, контролиращи част от територията на Донбас. Тоест,  дори да бъде обявено, че делегациите "са се разбрали за нещо, това съвсем няма да означава идване на дългоочаквания мир", предупреждава вестникът.

Според него военните действия ще продължат, "освен ако Москва в последния момент не повярва, че ЕС и САЩ имат сериозно намерение да наложат трети пакет от санкции", както заяви в събота германската канцлерка Ангела Меркел, потвърждавайки ултиматума на европейските лидери към Русия от 27 юни.

"Утро" цитира пресекретаря на киевската специална операция в Източна Украйна Алексей Дмитрашковски, заявил в неделя пред украинска телевизия, че през последното денонощие петима украински военни са били убити и най-малко 17 - ранени в битки със сепаратистите.

"Взгляд" критикува участващите в операцията прокиевски доброволчески "батальони за териториална отбрана, формирани главно с парите на местни олигарси". "Техен гръбнак са активисти на Майдана и на "Десния сектор" - радикална украинска групировка, твърди електронният вестник. "Знае се, че мнозина от тях са съдени, голяма част не крият нацистките си възгледи", подчертава той.

По повод "прочистванията", извършвани според него от такива формирования в Украйна, руският военен експерт Леонид Ивашов заявява: "Легитимните подразделения, действащи нелегитимно, са полузаконни. Колкото до частните въоръжени формирования на местни олигарси, те са незаконни".

Руският печат коментира подписаните в петък в Брюксел споразумения за асоцииране, свързали ЕС с Украйна, Грузия и Молдова.

Киевските власти нарекоха събитието историческо, пише "Новиеизвестия". Негови експерти изтъкват, че то обещава изгоди за украинската икономика, но всички те ще бъдат получени в дългосрочна перспектива. А в краткосрочна перспектива отслабването на връзките с Русия ще означава за Украйна тежки икономически последици и загуби.

Тепърва предстои ратификация на спогодбата, но Еврокомисията заяви, че ще разглежда вноса на украински стоки тъй, сякаш документът вече е в сила, забелязва "Новая газета".

Нетипично е също, че икономическите текстове от споразумението ще влизат в сила след консултации с Русия.  Федерацията наистина "е голям икономически и политически играч. Едно е обаче да съгласуваш с трета страна условията на бъдещ двустранен документ, а друго нещо - да се консултираш как по-добре да изпълняваш вече подписан документ", добавя изданието.

Но все едно Москва предупреди, че ще има сериозни последици за изменниците - Русия ще вземе мерки в защита на своята икономика. Експерти и наблюдатели в печата се опитват да предскажат мащаба на икономическите проблеми, очакващи постсъветските страни дисидентки, избрали Европа вместо Евразийския съюз. Според тях делът на ЕС във външната търговия на тези страни, особено на Грузия, днес е по-голям от този на Русия. Но Киев и Кишинев силно зависят от руския газ, констатира "Новая газета".

Руски икономисти спорят с президента Владимир путин дали евроинтеграцията на Украйна е опасна за Русия, съобщава "Независимая газета". Според руския лидер свободният поток на европейски стоки към Украйна би създал проблеми за федерацията и за да брани своя пазар, тя ще трябва да вдигне митническите бариери.

Експерти от икономическия институт "Гайдар" обаче твърдят, че отказът от нулевите мита, предлаган от Путин, е вреден за Русия и гражданите й. Асоциирането на Киев с Брюксел практически с нищо не променя руско-украинската търговия. Чиновниците в Русия вече бият отбой - практически никой от тях не повтаря формулата на Путин, че Москва "с абсолютна сигурност" ще отмени нулевите мита, твърдят специалистите.

(БТА)