Само Китай може да смени САЩ в световната доминация

В новините преобладават регионалните кризи - в Украйна, Ирак и Южнокитайско море, пише "Файненшъл таймс" в редакционен материал. Но има ли обща нишка, която да свързва тези очевидно несвързани събития?

Една глобална теория се лансира от Уолтър Ръсел Мийд, професор в колежа Бард, в неотдавнашна статия за списание "Форин афеърс", озаглавена "Завръщането на геополитиката". В материала на професор Мийд, заедно с отговор на професор Джон Айкънбъри от Принстънския университет, се предлага анализ на тенденциите в световната политика чрез сегашните модели на мислене.

Обликът на света, който се оформи след разпадането на Съветския съюз, е сравнително лесно да се очертае. Основните му характеристики включват глобализирана икономическа система, функциониращи мултилатерални институции и - най-важното от всичко - неоспорима роля за САЩ като най-могъщия играч.

Дискусията е за това дали тази система сега е под заплаха.

Проф. Мийд твърди, че "Китай, Русия и Иран така и не приеха геополитическото положение, което последва Студената война, и правят все по-енергични опити да го преобърнат". Кризата в Украйна, която се оформяше, докато проф. Мийд е писал своята статия, дава ярка илюстрация на неговата теза.

Гневът на Русия от уредбата след 1991 г. доведе до официалното анексиране на Крим. Все по-агресивните териториални претенции и очевидното недоволство на Иран от регионалния ред в Близкия изток съставляват другият стълб на тезата. Проф. Мийд нарича тези три страни "ревизионистични сили" и заявява, че макар и "да не са преобърнали уредбата след Студената война ... те превърнаха едно безспорно статукво в спорно".

Проф. Айкънбъри отговоря, че паникьорството на Мийд се основава на “колосално погрешно тълкувание на реалностите за съвременна мощ". Според него "Китай и Русия не са ревизионистични сили в пълна степен, а само от време на време развалят статуквото". САЩ, посочва той, има "военни партньорства с над 60 страни, докато Русия е с осем официални съюзници, а Китай има само един (Северна Корея)".

Като цяло "военните способности като съвкупност в тази оглавявана от САЩ система на съюзи превъзхождат всичко, което Китай или Русия могат да генерират за десетилетия напред".

Америка също така е облагодетелствана от благоприятна география, защото е "единствената велика сила, която не е заобиколена от други велики сили". САЩ също така популяризират идеи с глобална привлекателност, докато Русия и Китай "нямат никаква привлекателна марка".

Преди всичко обаче проф. Айкънбъри смята, че така наречените "ревизионистични сили" в действителност не са никакви ревизионисти. Те няма да оспорят доминирания от САЩ световен ред, защото в крайна сметка те печелят от него. Ето какво казва той: "Макар и да негодуват, че САЩ са на върха на сегашната геополитическа система, те подкрепят основната логика на тази рамка, и то с основание. Откритостта им дава достъп до търговия, инвестиции и технологии от други общества."

Нещо повече, Русия и Китай са големи сили с право на вето в ООН. Техните интереси са защитени от сегашната система, защото - "те (Русия и Китай) са вътрешни за геополитиката".

Нарастването на напрежението в Украйна и в моретата около Китай изглежда се вписват добре в тезата за нулевия резултат. Но никой от Русия и Китай досега не е скъсал окончателно с доминираната от САЩ глобална система. Наистина, ако Русия не ескалира украинската криза, може да се каже, че правителството на Путин - изправено пред санкции - е решило, че цената на конфронтация с пълна сила със Запада е твърде висока.

Иран по-очевидно се вписва в профила на аутсайдер, ревизионистична сила. От друга страна, иранският режим, обеднял от санкции, изглежда се опитва да се върне в международната система, търсейки споразумение за ядрената си програма.

В дългосрочен план Китай несъмнено е най-важният потенциален претендент. За разлика от Русия той е сила в подем, а по някои критерии вече и най-голямата световна икономика. Пекин все още не е опитал нищо толкова безразсъдно като завземането на Крим. И Китай привлича по-малко внимание по глобалните въпроси извън региона си, отколкото Русия. Но тенденцията на по-агресивно поведение на Китай в спорове със съседите си, включително някои американски съюзници, вече е очевидна.

Дали Китай наистина се опитва да преправи глобалния ред, или просто да стане по-агресивен в сегашната рамка е дискусия за залата за семинари. Това, което изглежда ясно, е, че традиционният акцент на Китай върху икономическия растеж вече все повече е придружен от по-националистически нагласи по въпроси на политиката и сигурността. Това от своя страна води доувеличение на напрежението със съседите на Китай и със САЩ.

Можете да наречете това "завръщане на геополитиката", или можете да го наречете възход на "света с нулев резултат". Но без значение от терминологията, прилича на опасна тенденция, която набира инерция.

(БТА)