Защо САЩ мълчат за шпионирането на Германия

Белият дом издигна стена от мълчание около обвиненията за шпионаж срещу един от най-близките му съюзници. Това е отражение на очерталата се неудобна ситуация около публичната разправия с Германия, както и на силното недоволство от решението на Берлин да огласи пред света американските разузнавателни програми, пише Стивън Р. Хърст от Асошиейтед прес.

Напрежението в американско-германските отношения се увеличи драматично миналата седмица, когато Берлин изгони резидента на ЦРУ в отговор на новината, че двама германци - един от разузнаването и един от армията, са шпионирали за Вашингтон.

Белият дом разкритикува в петък индиректно Германия за това, че е оповестила публично твърденията за шпионаж, но не даде никакво обяснение за разузнавателната дейност.

"Съюзници с високо развити разузнавателни служби като САЩ и Германия добре разбират какво точно включват тези разузнавателни дейности и отношения. Най-ефикасният начин за решаване на разногласия е да се мине през установените частни канали, а не през медиите", заяви прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест.

Тези частни канали включват редовни разговори между служители на разузнаването, дипломатически представители и хора от областта на сигурността от двете страни.

"Така че воденето на диалог по тези канали е тъкмо това, което правим, и затова не мога да говоря с всички вас за съобщенията за предполагаеми наши разузнавателни дейности", каза Ърнест.

Германският канцлер Ангела Меркел отговори в края на седмицата, заявявайки пред германската телевизия Цет Де Еф, че все още иска да работи с американците по въпроси на разузнаването.

"Но ние вече не живеем в Студената война, когато вероятно никой не е вярвал на никого; днес се изправяме пред съвсем различни заплахи, асиметрични заплахи", посочи Меркел. "И когато си помисля за борба с тероризма, за това, което става сега с (сунитските екстремисти от) ИДИЛ в Ирак, за Афганистан и много други неща, трябва да се съсредоточим върху важното".

Специалисти по американско-германските отношения допускат, че последните разкрития можеше да не станат публично достояние, ако не беше разочарованието на Меркел от факта, че администрацията на Обама не й даде задоволително обяснение за действията миналата година на американската Агенция за национална сигурност (АНС), която е следяла мобилния й телефон и е прехващала интернет трафик в Германия. Изтичането на неудобната информация дойде от бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън, който разкри взривоопасната вътрешна информация за размаха на американските разузнавателни операции както у дома, така и в чужбина.

"Не мисля, че германското правителство щеше да е шокирано, че САЩ извършват това по-традиционно шпиониране (новите два случая на шпионаж) в Германия", каза Джордан Тама, преподавател по международни отношения в Американския университет.

"Германското правителство искаше да изрази позиция против това (изгонвайки резидента на ЦРУ), после бързо да остави проблема зад себе си", каза Тама. Той беше политически съветник по въпросите на борбата с тероризма в кандидат президентската кампания на Обама от 2008 г.

Не така смята Стивън Сабо от Германския фонд "Джордж Маршал". След изгонването на резидента на ЦРУ нещата може да затихнат за малко, но близкият американско-германски съюз понесе трайни вреди. "Те продължават да си мислят, че ще отшуми. Но няма", каза той.

"Това е бедствие за американската външна политика и не мисля, че германско-американските отношения някога отново ще бъдат същите, без значение какво правят в момента", заяви Сабо.

"Нещата повече ще заприличат на отношенията с французите, отколкото на досегашните отношения с германците. Ще бъдат доста по-реалистични, делови", смята Сабо.

Той е съгласен с анализаторите в Германия, които казват, че Меркел е разочарована от Обама, и смятат, че той е изоставил ключов съюзник.

"Това, което европейците и германците мислят за Обама, е, че той не обръща достатъчно внимание на Европа", посочва Сабо. "Той казва, че тя не е толкова важна, европейците не са чак толкова голям играч за нас".

Това особено засяга Германия. Там имаше огромен ентусиазъм от Обама, когато той замени бившия президент Джордж У. Буш, чийто министър на отбраната нарече големи европейски сили като федералната република "стара Европа" в опит да омаловажи германското нежелание да се присъединят към войната в Ирак.

Републиканците в Конгреса обикновено биха се възползвали от проблем, който поставя Обама в толкова неудобно положение, но в този случай не искат да го правят, тъй като не обичат да критикуват ръководството на американското разузнаване, заяви Тама. "И", продължи той, "е възможно разузнавателните служби да са правили това, без да са имали такива указания от политическите лидери."

Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер се срещна в края на миналата седмица за кратко във Виена с държавния секретар Джон Кери. Дипломат номер едно на Германия каза, че Берлин иска да вдъхне нов живот на приятелството между двете страни "на честна основа". Но нищо не показа, че двете страни са постигнали по-голямо разбирателство.
 

/БТА/