Свалянето на Боинга става ключов фактор в световната политика

В неделя вечерта още не се знаеше кой носи отговорност за свалянето на малайзийския пътнически Боинг-777 над източноукраинска територия, контролирана от опълченците, пише "Независимая газета".

Западът побърза да обвини Русия. Окончателна яснота ще има, щом приключи международното разследване под егидата на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), посочва изданието.

Трагедията на 17 юли кардинално променя структурата на украинския конфликт, бушуващ месеци наред - това е вече истинска война между Киев и силите, подкрепяни от Русия, коментират пред вестника западни наблюдатели.

"Без съмнение ще се засилят гласовете за мащабни санкции срещу Русия, макар че досега европейските лидери се мъчеха да избягват по-нататъшната конфронтация с Москва", прогнозира всекидневникът.

Помолен да коментира възможните последици за връзките на Русия със Запада, политологът акад. Алексей Арбатов представя "три основни варианта".

Ако стане ясно, че самолетът е свален от сепаратистите с получени от Русия ракети "Бук", предстои "нова вълна твърди санкции срещу Русия. Този път към тях ще се присъедини и ЕС".

Ако обаче "въпросите, зададени от руския зам.-министър на отбраната Анатолий Антонов, поставят Киев в деликатно положение, очаквам промяна в позицията на Запада - по-малък натиск върху Москва и далеч по-силно въздействие върху Киев", разсъждава експертът.

В събота Антонов отправи 10 въпроса към ръководството на украинските въоръжени сили на Украйна, като предложи Киев да информира международната общност за своите авиационни и зенитни ракети, за да могат експертите да се произнесат с каква система е бил свален пътническият Боинг.

Ако пък "ИКАО стигне до извода, че няма начин точно да установи причините за катастрофата и въпросът е изключително заплетен", "тежки санкции по сектори няма да има", но "Западът ще е склонен да вземе страната на Киев, а не на Москва" и "пукнатината между Русия и Запада ще се задълбочава", твърди аналитикът.

Най-важното е никоя страна да не упражнява натиск върху комисията на ИКАО - безпристрастно разследване ще е в интерес най-вече на Русия, добавя той.

Основните надежди на Русия са разследването да е независимо и резултатът - признат в света, изтъква и "Комерсант".

Ситуацията около свалянето на Боинга в Украйна се превръща в ключов фактор за световната политика - от разследването зависи и бъдещето на отношенията между Русия и Запада, пояснява вестникът.

Изводите на ИКАО няма да решат нещата - "несъгласната с тях страна или страни явно ще се втурнат да оспорват тези заключения. Същевременно натискът на Запада върху Русия ще расте при всяко положение", коментира наблюдателят Сергей Ознобишчев.

След гибелта на малайзийския лайнер "руско-украинското противопоставяне вече не е локална тема, а фактор в международната публична политика", подчертава "Ведомости" в редакционен коментар.

"Доскоро лидерите на континентална Европа се изказваха далеч по-сдържано от американците и британците. Трагедията със самолета обаче кара европейците да бъдат по-откровени", отбелязва изданието.

Според него Русия трябва да вземе мерки, за да възстанови отношенията с Европа. Цял свят следи разследването, което всъщност още не е започнало, и "от Русия зависят много неща. Забавянето и проблемите с достъпа до мястото на катастрофата се възприемат в света като опити да се скрие нещо", пише всекидневникът.

Той припомня, че Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Ангела Меркел - лидерите на Франция, Великобритания и Германия, заплашиха Русия с нови санкции, ако президентът Владимир Путин не убеди проруските сепаратисти да предоставят свободен и пълен достъп до зоната на катастрофата. "Ако съдим по тези изявления, каквото и да стори Русия сега, то ще се прецени като недостатъчно за излизане от кризата, при все че Москва не контролира изцяло събитията в Източна Украйна", коментира експертът Фьодор Лукянов.

По думите му САЩ, Великобритания и страните от Източна Европа "ще положат всички усилия, за да използват трагедията като повод ЕС да приеме трети пакет от санкции срещу Русия".

"Дори ако се докаже, че Русия не е замесена, ще е трудно западният свят да бъде разубеден", смята Лукянов.

Катастрофата отново превърна ситуацията в неподдаваща се на прогнози, каквато бе, преди Русия да присъедини Крим, допълва колегата му Алексей Макаркин.

"Новие известия" претегля шансовете ЕС да наложи нови санкции на Русия след утрешната среща на външните министри от общността. Най-много ще пострада финансовата сфера в Русия – на фона на катастрофата руският фондов пазар затвори в петък на най-ниски стойности от два месеца насам, твърди изданието.

ЕС надали ще дръзне да изостри отношенията с Русия, като наложи секторни санкции - би трябвало да има твърде солидни основания, например руски войски да влязат в Донбас, заявява аналитикът Сергей Жаворонков.

"Без пряка военна подкрепа от Русия украинските въстаници са обречени на поражение. И тъкмо сега наближава моментът на истината" - ако Москва пряко подкрепи сепаратистите с военна сила, "ЕС ще бъде принуден да наложи твърди санкции", смята експертът.

Той сравнява случая със свалянето на южнокорейския Боинг от авиацията на Съветския съюз през 1983 г. "Санкции не последваха, но отношението към страната в света рязко се влоши", напомня Жаворонков.

Икономистът Владислав Гинко също не очаква секторни санкции, защото страните от ЕС "са стигнали до единна позиция: бизнесинтересите на европейците не бива да пострадат заради конфликта в Украйна. Грубо казано, през зимата ЕС не бива да замръзне".

Специалистите очакват в близките дни известен спад в руските индекси и курса на рублата заради неблагоприятния външнополитически фон. Финансовите пазари в Русия като цяло обаче са защитени от "срутване" - пазят ги високите световни цени на петрола, добавя "Новие известия".

Русия няма нито да спре, нито да засили подкрепата за украинските бунтовници. Москва ще следва курса", поет още през февруари и насочен към осъществяване на "световната идея за примирие", казва за "РБК дейли" коментаторът Йосиф Дискин.

Няма начин да се предскажат действията на руското държавно ръководство - "не знаем с каква информация разполага то", отбелязва пред вестника политологът Евгений Минченко.
 

/БТА/