За вътрешните бежанци в Ивицата Газа душът е лукс

Фериел не е забравила кога последно е взела душ: било е преди "месец и шест дни", точно след началото на войната в Ивицата Газа. Оттогава, подобно на хиляди палестинци, за да се измие, тя е принудена да се задоволява с шепа вода, понякога мръсна, съобщава Франс прес.

Живее много натясно с още хиляди други жители на Ивицата Газа, натъпкани в едно от 87-те училища на ООН, приютили бежанци от конфликта, при който загинаха близо 2000 души, и описва ежедневие, изпълнено с мръсотия и постоянна битка за достъп до вода - рядка "стока" в крайбрежния анклав, отрязан от света заради продължаващата вече седем години израелска блокада.

"Няма вода и санитарните помещения са изключително мръсни. Това не е живот", казва Фериел, бежанка, настанена в училище в северната част на анклава, където живеят общо 50 души, включително малки деца.

Продължилите един месец боеве изгониха на улицата 250 000 души. Една от тях е Фатен - 37-годишна бежанка в училище на ООН. Тя мие 2-годишната си дъщеря с това, което има: две бутилки студена вода, с която полива малкото телце, покрито с червени петна.

"Всичките ми деца се разболяха заради липсата на условия за поддържане на хигиена. Хванаха кожни болести и краста", казва тя на фона на плача на бебето си. Тя предпочита да се задоволи с това да ги "къпе" с бутилка веднъж на три дни, отколкото да ги води в санитарните помещения на училището. "Там няма вода, но дори да имаше, е толкова мръсно, че не мога да вляза", обяснява жената.

Тя самата не се е къпала от две седмици. От срам или от неудобство, но няма "да постъпи като тези, които взимат бутилки с вода и се мият пред всички останали". "Имам чувството, че се къпя на улицата: няма никакво уединение".

Мунтаха е намерила друго решение. Тази майка на девет деца отива в близката болница да си направи скромен тоалет: "Има само слаба струя студена вода, но нямам други избор", казва тя. В училището на ООН, където тя също е намерила подслон, "хората се бият, за да влязат в тоалетната". Често, обяснява тя, "моите деца се напишкват, преди да дойде нашият ред на опашката".

Докато разговаря с нас, пощи сина си и постоянно вади въшки от косата му. "Бих предпочела да ни убие бомба, мен и децата ми. По-добре смърт, отколкото такъв живот", казва Мунтаха. Брадичката на мъжа й Хазем е цялата в пъпки, появили се заради липсата на хигиена.

Според Ашраф ал Кудра, говорител на здравното министерствона Ивицата Газа, "в центровете, приемащи разселени, се оплакват от кожни болести, тежки обриви и сърбеж". При децата често има "хронични диарии", но има и съобщения за случаи на менингит.

Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци доставя всеки ден питейна вода на разселените, казва Аднан Абу Хасна, говорител на агенцията в Газа. "Но заради израелските бомбардировки по инфраструктурата има недостиг на вода в цялата Ивица Газа" и затова няма течаща вода за къпане.

Властите в Газа неотдавна обявиха анклава, който страда от хроничен недостиг на вода, откакто израелците се изтеглиха оттам през 2005 г., за "бедствена зона", особено що се отнася до водата.

"Преди войната произвеждахме по 140 000 кубика на ден. Днес не можем да надхвърлим 70 000, въпреки че вече отстранихме някои щети", обясни пред АФП Мунзер Шоблак, служител във водоснабдяването.

Единствената електроцентрала - разчетена да обслужва 1,8 милиона души - също е пострадала от бомбардировките. От 29 юли тя е спряна, а заедно с това е прекъснато и снабдяването с питейна вода.

Понякога сякаш съдбата става още по-жестока. 27-годишната Самар не може да се оправи с оскъдицата. "Водата е спряна от 10 дни. В редките моменти, когато потече малко, спира токът. Така не можем да използваме електрическата помпа да си набавим вода", казва тя. /БТА/