Зависимостта на ЕС от руски газ може да се намали с една трета

Дълбоката зависимост на Европа от руските доставки на газ може да бъде намалена с една трета, ако лидерите от ЕС поставят по-голям приоритет върху енергийната ефективност, твърди британски мозъчен тръст, цитиран от вестник "Гардиън".

Европейският съюз внася около една трета от потребявания от него газ от Руската федерация и половината от това количество тече през Украйна, припомня Институтът за обществени и политически изследвания. Само 15 процента от "синьото гориво" за Великобритания идва от Русия, но шест от страните от ЕС, които са най-близо до руската граница, са напълно зависими от Москва, което поражда опасения от газова криза тази зима, предупреждава британският мозъчен тръст. Това са България, Естония, Финландия, Словакия, Латвия и Литва, които Европейската комисия смята за 100 процента зависими от Русия за снабдяването си с газ.

Вчера ЕС прие нови санкции срещу РФ, но обяви, че ще изчака няколко дни с прилагането им, за да даде шанс на прекратяването на огъня в Украйна. Според дипломатически източници, цитирани от "Гардиън", новите наказателни мерки са насочени към ограничаване на възможностите на руските държавни петролни компании Роснефт и Транснефт, както и на петролното подразделение на Газпром, да набират средства. По-рано руският премиер Дмитрий Медведев предупреди, че страната му ще отговори асиметрично на допълнителни наказателни мерки, евентуално като забрани на западни авиокомпании да летят през въздушното й пространство.

По-силното безпокойство в европейските столици, отбелязва "Гардиън", е Русия може отново да спре газа за Украйна, както вече направи през 2006 и 2009 г. Според някои анализатори делът на руските газови доставки за ЕС в действителност се е увеличил оттогава - от 26 процента през 2010 г. до 34 процента през 2013 г.

"Събитията в последно време в Украйна и Близкия изток изложиха на показ уязвимостта на нашите енергийни доставки и крайната политическа ограниченост, които следват от свръхзависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от тези нестабилни региони", коментира бившият британски специален пратеник за климата и енергийната сигурност контраадмирал Нийл Морисети. Той подчерта, че "най-бързата и най-ефективна форма на енергийна сигурност е да използваме по-малко." "Лидерите от ЕС обсъждат сега дали да наложат задължително повишаване на енергийната ефективност с 30 процента до 2030 г.; изследвания показват, че ние можем да стигнем до 40 процента без да понесем икономически загуби, и Украйна показва, че трябва (да го направим)", призова Морисети.

Европейският съюз се готви да обяви на срещата си на върха идния месец три климатични и енергийни цели до 2030 г., отбелязва "Гардиън". Според изтекли документи сред те ще са задължително съкращаване на емисиите на парникови газове с 40 процента, увеличаване на дела на възобноявемите източници от енергийния пазар до 30 процента и повишаване на енергийната ефективност също с толкова.

Аргументът за спиране на прахосването на електричество взима връх над безпокойствата за промените в климата в европейските столици, на фона на нарастването на несигурността на предлагането и намаляването на находищата на изкопаеми горива на континента, посочва "Гардиън".

По-рано тази година Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че годишната сметка на ЕС за гориво можде да достигне 615 милиарда долара до 2035 г. МАЕ освен това очаква добивът на изкопаеми горива в съюза да спадне наполовина между 2010 и 2050 г. и прогнозира скъпоструващо преустройство на остаряващата и силно замърсяваща енергийна инфраструктура.

Ситуацията е особено изострена в България, Естония, Финландия, Словакия, Латвия и Литва, които Европейската комисия смята за 100 процента зависими от Русия за снабдяването си с газ. В контраст, Франция, Дания, Холандия, Румъния и Великобритания си набавят около 20 процента или по-малко от своите доставки от Газпром.

"Страните, които са най-зависими от руския газ, са и най-малко енергийно ефективните, и повишаването на енергийната ефективност може да намали значително нашата зависимост от Русия", отбеляза Джос Гарман от Института за обществени и политически изследвания. Той призова "европейските лидери да приемат нова, задължителна за целия ЕС цел за (повишаване на) енергийната ефективност с 35 процента до 2030 г.".

"Великобритания трябва да превъзмогне нежеланието си за (поставяне на цел в областта на) енергийната ефективност като част от своя по-общ отговор на руската агресия (в Украйна)", допълни Гарман.

Русия е най-големият доставчик на горива за Европейския съюз припомня "Гардиън". Според данни на Евростат на нея се пада дял от 30, 35 и 26 процента от снабдяването на ЕС съответно с газ, суров петрол и твърди горива.

(БТА)