Протестът, който разклати Берлинската стена преди 25 г.

Сутринта на 9 октомври 1989 г. в Лайпциг източногерманските комунистически власти мислеха, че са предвидили всичко: армията бе мобилизирана, с водни оръдия и бронирани автомобили, болниците се бяха презапасили с кръв и бяха анулирали почивните дни за персонала, а западната преса бе блокирана в Източен Берлин, пише Фредерик Бишон от Франс прес.

В този понеделник преди 25 години Щази (тайната полиция на ГДР) очакваше 30 000 демонстранти. Инструкциите на източногерманския лидер Ерих Хонекер бяха ясни: протестът им ще бъде потушен със същата жестокост, с която бе потушен и този на 10 000 души предходния понеделник.

Но след традиционния молебен за мир в църквата "Свети Никола" на околовръстното шосе на Лайпциг излязоха 60 или 70 хиляди със свещ в ръка, скандирайки "Не на насилието" и "Ние сме народът".

Объркани, властите не реагираха, а Червената армия остана в казармите си. Месец по-късно, ден подир ден, падаше Берлинската стена.

"Бяха подготвени за всичко. Само не за свещи и молитви", разказваше на драго сърце Кристиан Фюрер, емблематичният пастор на "Свети Никола", който почина в края на юни тази година.

На тази 25-а годишнина от отварянето на Берлинската стена президентът Йоахим Гаук, който е бил навремето пастор, защитник на правата на човека в другия край на страната - в град Рощок, избра да почете тази повратна дата 9 октомври в Лайпциг, вместо 9 ноември в столицата на обединена Германия.

"В исторически план това е много важна дата за мирната революция в Германската демократична република (ГДР)", обясни в интервю за АФП Райнер Епелман - друг от източногерманските пастори активисти, служил в Източен Берлин.

"Тази вечер в Лайпциг видяхме удивително голям брой граждани на ГДР, готови да поемат рискове", допълни Епелман, който днес ръководи историческа фондация за диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).

"Не зная дали ще се върна невредим вкъщи, дали ще бъда вкаран в затвора, дали ще бъда бит, дали няма да ме изгонят утре от университета, дали ще имам проблеми в предприятието, където работя". Повечето от хората, които излязоха на улицата онази вечер си мислеха за това и въпреки всичко отидоха. Искаха да се освободят от самите себе си", обясни той.

Кристиян Фюрер написа в мемоарите си: "Въпреки страха те имаха надежда в сърцата благодарение на молитвите".

Рисковете бяха действителни, още повече, че през юли Хонекер поздрави китайското правителство, че е смазало контрареволюционерите на площад Тянанмън.

Датата 9 октомври 1989 г. бе също толкова важна и за източногерманското правителство, обясни Епелман. В момент, когато Желязната завеса бе полуотворена в Унгария и когато малките протести се множаха в цяла ГДР, започна да се заражда идеята да бъде отворена Берлинската стена. Едно от теченията в ГЕСП смяташе, че е по-добре да бъдат загубени 3 или 4 милиона граждани, неподатливи на благоденствията на комунизма, отколкото да се води безкраен конфликт.

На непоколебимия Хонекер се налага да подаде оставка на 18 октомври. Вечерта на 9 ноември говорителят на ГЕСП Гюнтер Шабовски обявява, че на източногерманците е позволено да пътуват. "Драмата продължи 30 дни. Девети октомври бе началото на края", подчерта Епелман.

"Не мислехме за края на ГДР", което стана официално година по-късно по време на обединението на 3 октомври 1990 г., уточни той. "Обмисляхме една преобразена ГДР".

Събитията от Лайпциг "показаха за пръв път, че са възможни промени", каквито имаше в Полша, в Чехословакия и даже в СССР.

За днешните възпоменания президентът Гаук е поканил словашкия, чешкия, унгарския и полския си колега. Първото честване ще бъде в Гевандхаус - концертната зала, където диригентът Курт Мазур използва световната си известност, за да се намеси в антиправителствената демонстрация и да договори прекратяването на конфронтацията между силите на реда и протестиращите.

В късния следобед в църквата "Свети Никола" ще бъде организиран молебен за мир, както тези, които отслужваше Фюрер от 1982 г.

Привечер десетки хиляди души ще извървят със свещ в ръка пътя на протестното шествие, което ускори историята на ХХ век.
 

/БТА/