"Файненшъл таймс": Може ли Европа да се отучи от руския газ

Политическото напрежение и високите цени на Газпром водят до промени, навеждащи на мисълта, че Москва не държи всички карти, пише в. "Файненшъл таймс" в материал под заглавие „Може ли Европа да се отучи от руския газ“.

Изданието припомня, че България е била една от най-тежко засегнатите страни, когато Русия спря доставките на газ за Европа през лютата зима от януари 2009 година. Електрическите отоплителни уреди се разпродали за часове. Хората в много части на Балканите трябвало да се върнат към отопление на дърва. В зоологическата градина в София африканските маймуни били спасени с кофи билков чай с лимон и мед.

Днес България отново е сочена като изключително уязвима, ако политическото напрежение около Украйна предизвика енергийна криза тази зима, се отбелязва в статията.

Според авторите спирането на газа от Русия през 2006 и 2009 година е оставило дълбоки следи в цяла Източна Европа и на пръв поглед континентът изглежда пак е в опасност тази година "благодарение на" привидно непоклатимата зависимост от Газпром, московския монополист в износа на газ. Напомня се също, че европейският внос от Русия се е увеличил с 16 процента миналата година до рекорден максимум, както и че общо Газпром осигурява 30 процента от газа на Европа, но в много източни държави зависимостта е близо 100 процента.

Половината от вноса от Русия минава през Украйна и този транзит винаги е потенциален заложник на политиката, се допълва в материала. През юни Газпром спря продажбите на газ за Киев заради ценови спор, засилвайки страховете, че Украйна ще бъде принудена да източва от транзитното синьо гориво, ако подаването не бъде възобновено до зимата, припомня британският всекидневник. Отбелязва се, че освен това Москва затяга примката около Киев, не позволявайки на страни от ЕС да реекспортират руски газ като единствена възможност чрез т. нар. реверсивни доставки.

Изданието обаче подчертава, че за руснаците може да бъде твърде късно да спрат постепенното, но дълбоко откъсване от Газпром, което е в ход.

Като пример се посочват плановете на Филип Ромбо, изпълнителен директор на най-голямото българско предприятие за производство на торове Агрополихим, което догодина ще премине от газ на биомаса, работейки на слама и дървесина. Според авторите това сочи, че Москва не държи всички карти. Ромбо твърди, че промяната е по финансови причини - заради високите цени на руския газ.

Изданието цитира и Илиян Василев, енергиен анализатор и бивш посланик на България в Москва, според когото високите цени от Русия намаляват конкурентоспособността на централноевропейски индустрии като химическата, металургичната и централното отопление. Съвсем малко (от тях - бел. ред.) остават без финансови затруднения, казва той.

Колкото до Западна Европа, британският икономически всекидневник отбелязва, че водещи страни там са по-малко застрашени, тъй като вече имат значителна диверсификация на доставките и големи пристанища за втечнен природен газ, набавяйки си синьо гориво от Норвегия, Алжир и по-далеч.

Откроеният пример е директният газопровод "Северен поток" от Русия до Германия. Италия е сочена като най-уязвимата западна страна, която би имала проблем, ако пострада едновременно от нарушаване на доставките и от Русия, и от Либия.

В отделна статия "Файненшъл таймс" пише, че Полша и други източноевропейски страни се канят да осуетят епохална сделка в борбата срещу климатичните промени идната седмица, ако не получат по-големи гаранции за бъдещите си разходи за енергия.

Против сделката са Полша и Чехия в челната редица, но също Унгария, Румъния и България, които са готови да не участват в срещата на върха, ако не им бъдат предложени по-добри условия.

Става дума за споразумение, което ЕС иска да сключи на срещата на високо равнище на 23-24 октомври, за да гарантира, че ще намали парниковите емисии.
 

/БТА/