Не намесвайте Бог!

Гледката на убити евреи в синагога, с молитвените им шалове и свещени книги в локви кръв е като спомен от мрачното минало. Но за съжаление е част от настоящето, в поредния епизод от безконечната трагедия на евреи и араби в Обетованата земя, обобщава сп. “Икономист”. 

 
Атаката срещу синагога в Йерусалим, при която четирима поклонници и един полицай бяха от убити от двама палестинци, въоръжени с ножове и пистолети, определено не е най-кървавият инцидент в историята на израело-палестинския конфликт. И бледнее пред масовите убийства в Сирия и други части на Близкия изток. 
 
Но според “Икономист” значимостта на това покушение в никакъв случай не бива да се пренебрегва предвид няколко факта. Първо – в часовете и дните след убийствата множество палестинци тържествуваха по повод атаката – жаждата за кървава мъст, която е движещата сила за джихадистите, като че ли отново завладява редовия палестинец. Коренните жители на Йерусалим от палестински произход, които по принцип стоят встрани от конфликта, сега се включиха. Показните убийства в религиозен храм се случват в момент, когато сме свидетели на ожесточен спор за статута на светите места в града. 
 
Фокусът на враждата постепенно се измества от въпроса за независимостта на Палестина към религиозните различия и съдбата на свещения Йерусалим. А това прави ситуацията още по-взривоопасна. 
 
Все още изглежда възможно да има мирно споразумение, което да уреди териториалния проблем за земите между Средиземното море и река Йордан. Но колкото повече се намесва религията, толково по-трудно ще бъде да се постигне консенсус.  
 
Неслучайно статутът на Йерусалим винаги е бил една от най-спорните точки при провежданите преговори. Евреите настояват за реставрация на своя храм, върху който е построена джамията “Ал Акса” - третото най-свещено място за мюсюлманите. 
 
Светостта на Йерусалим много често е експлоатирана за постигане на политически цели. Очевидно подклаждането на религиозен конфликт може да доведе до ужасяващи последици извън пределите на този град (през 94-та година евреин уби множество палестинци по време на молитва в Хеброн). Обръщането към Бог се ползва за оправдаване на насилието – мирът става невъзможен, когато компромисът е представян за богохулство.  
 
За израелския премиер Бенямин Нетаняху, убийствата в Йерусалим от изминалата седмица са пряк резулт от призива на палестинския лидер Махмуд Абас към неговия народ за защита на “Ал-Акса”. Абас отговори, че истинският проблем са провокациите от страна на евреите, които настояват за правото да се молят в свещеното за мюсюлманите място като част от широкомащабна агитационна кампания на израелското правителство. 
 
В подобна ситуация е много трудно, дори безсмилено да се правят опити за нови мирни преговори. В същото време необходимостта от разбирателство за “поделяне” на Йерусалим е по-крещяща от всякога.  
 
За “Икономист” двамата лидери би трябвало поне да се опитат да спрат с постоянните взаимни нападки, за да имат очи да се погледнат, когато седнат на масата за преговори. И трябва да успокояват своите сънародници, а не да подклаждат враждебността.  
 
Абас би трябвало да апелира за спиране на атаките срещу невинни цивилни, въпреки тежестта на живота под окупация. Нетаняху трябва да препотвърди готовността за религиозна толерантност и решителността за тежки наказания при нарушаване на мира и спокойствието от страна на радикални евреи. И да гарантира, че палестинците ще имат свое свещено място в Йерусалим. 
 
Във времена на скръб и гняв най-ясно се вижда мъдростта на лидерите, посочва “Икономист”. Те трябва да спрат с подстрекаващия тон, да спрат с невъздържаното поведение и заклеймяването на един цял народ заради неколцина. И трябва заедно да се изправят срещу екстремистите.