ЕП, ЕК и НАТО призоваваха "Южен поток" да не се строи

През тази година Европейският парламент призова на два пъти газопроводът "Южен поток" да не бъде изграждан. Сходна позиция прие и НАТО, а Европейската комисия настоя двустранните споразумения между държавите от ЕС, включени в проекта, и Москва, да бъдат предоговорени. Комисията откри срещу България наказателна процедура, свързана с планирания газопровод, пише БТА.

На 17 април ЕП прие решение с призив "Южен поток" да не бъде изграждан, както и да бъдат потърсени други източници на газови доставки за ЕС. Документът бе гласуван с 437 гласа "за", 49 против и 85 въздържали се и призовава за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуалното преустановяване на тяхното действие.

EП подчерта спешната необходимост от силна обща политика за енергийна сигурност за намаляването на зависимостта на ЕС от руския нефт и газ, включително с разнообразяване на енергийните доставки, за пълно прилагане на третия енергиен пакет и за възможност временно да бъде спрян вносът на газ, когато е необходимо. В мотивите се отчитаха действията на руската страна в Крим, Източна Украйна, Грузия, Абхазия и Южна Осетия, в нарушение на основните норми и принципи на международното право, както и повишаването на цената за доставките на газ за украинските клиенти.

На 28 май председателят на ЕК Жозе Барозу заяви, че от гледна точка на комисията споразуменията, сключени от България за проекта Южен поток", са в противоречие с европейското законодателство и че ЕК ще се намеси. Той посочи, че ЕК "не се шегува" и че е изключително важно ЕС да остане единен по въпросите за енергийната сигурност. По неговите думи в този случай се застрашава енергийната сигурност на България и на Европа, ако правилата на ЕС (за изграждане и действие на газопровода - бел. кор.) не бъдат спазени. Барозу поясни, че споразуменията, сключени от България по проекта, са в противоречие с европейското законодателство.

В същия ден тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен коментира, че "Южен поток" би задълбочил зависимостта от Русия и би подкопал всички други по-рационални проекти за разнообразяване на източниците в Югоизточна Европа.

"Ако например България, Румъния, Гърция, Кипър и Хърватия разработят техни проекти на своя територия и зад граница (за добив на газ - бел. кор), това би повишило производството на газ, би създало много повече трайни работни места и би предоставило възможности за износ на газ през по-евтини и кратки пътища, отколкото от Русия, до други европейски държави", допълни той.

Въпросът не е дали Европа може да разнообрази доставките, а дали има политическа воля и стратегическо виждане за противопоставяне на руския натиск, се посочва в анализ на НАТО.

Разнообразяването на енергийните източници трябва да бъде първостепенен трансатлантически приоритет и трябва да намалим зависимостта си от Русия, допълни Расмусен.

Енергийната сигурност се превръща в истински стратегически проблем с множество отражения върху държавите от Алианса, добави той. Расмусен предрече предизвикване на нестабилност в Русия при спад в цените на горивата. Той отбеляза, че в последните години е имало множество нападения над средствата за пренос на енергия. Тези случаи са били наблюдавани главно в Африка, но е възможно извършителите им да не ограничат действията си само там, коментира генералният секретар. Расмусен допълни, че дори единично нападение над енергийна инфраструктура би могло да доведе до взрив на цените на енергията.

В анализа на НАТО се отчиташе, че половината от бюджета на Русия се съставлява от добива на нефт и газ, равен на 1/4 от БВП на държавата. Руската енергийна стратегия винаги е била насочена към задълбочаване на европейската енергийна зависимост от руските доставки, пише в документа.

Дори преди украинската криза Русия целеше ясно да разгърне доставките си на газ към Азия. Всякакви европейски санкции в енергийния сектор не биха могли да бъдат компенсирани с износ към Китай заради липсата на инфраструктура, се посочва в анализа. Добавя се, че Русия и Европа са взаимно зависими от търговията с енергийни ресурси, тъй като европейците са най-големият клиент на енергия, а руснаците разчитат на вноса на технологии и капитал. Отчита се, че руските силоваци (от енергийния сектор) разглеждат тази взаимовръзка като неравновесна, тъй като Русия би издържала година без европейски капитали и технологии, докато Европа не може да преживее и 30 дни без руския газ (30 на сто от общия внос).

Решението е посочено в очакваното от следващите години включване на Южния газов коридор, развитието на все повече терминали за втечнен газ, осигуряването на двупосочни връзки между европейските газопроводи. Подкрепата на България, Австрия, Италия и други за "Южен поток" очертава пропастта между заявките на ЕС и конкретните резултати от общата енергийна политика, заключава НАТО. Пактът определя този проект като най-скъпия подобен газопровод, който ще повиши и без това високите цени на газта. Това би станало в момент, когато има много други по-евтини начини за доставки на газ, пише в документа.

На 2 юни ЕК откри наказателна процедура срещу България заради "Южен поток", която продължава. Тогава комисията призова София да спре проекта. ЕК ще направи така, че всички енергийни инфраструктурни проекти в ЕС да отговорят напълно на законодателството на Общността в областта на енергетиката, конкуренцията, обществените поръчки, заяви по този повод Барозу.

ЕС трябва да говори и действа като един, включително с доставчиците, посочи той. Да се оставим да бъдем разделени е против интересите на собствените ни държави и вреди на вътрешния пазар, допълни той.

От ЕК уточниха за БТА през ноември, че са готови да започнат разговори с българското правителство за съобразяването на проекта с европейското законодателство, както и че имат съмнения за нарушения на правилата за обществените поръчки при избора на изпълнители на строителството на газопровода у нас.