Новата “Студена война”

Наскоро в Брюксел се проведе конференция под надслов “Втората Студена война: разразява ли се?”. Доста любопитен факт – организаторът на тази конференция и евродепутат от Латвия Татяна Зданока беше обвинена, че е руски агент.

Зданока, която е и председател на Съюза на рускоговорящите в ЕС, категорично отрече обвиненията с уточнението, че това е компроматна война от страна на нейни противници у дома. Криминалното разследване срещу евродепутата беше прекратено, обявиха от латвийските служби.

За сп. “Нюзуик” обаче скандалът около Зданока е поредният знак, че шпионските игри се завръщат в Европа. Разузнавателните служби отново са нащрек, а събирането на секретна информация е топ приоритет.

Според изданието усилията на Запада остават назад в сравнение с оперативната дейност на Русия. Германия и Швеция обявиха официално, че имат категорични данни за шпионаж от руска страна от началото на украинската криза. Високопоставен източник от европейското контраразузнаване заяви, че към момента 1/3 от руските дипломати са агенти.

Разбира се, дори и след края на Студената война, шпионажът не спира напълно. Миналият месец, Хайдрун Аншлаг, руски шпионин, която пристига в Германия със съпруга си през 1988-ма г., беше освободена от затвора след излежаване на 1-годишна присъда. Двамата с мъжа й шпионирали повече от 20 години преди да бъдат разкрити от германските служби.

Русия се завръща и към практиката от съветско време на “операции за влияние", ефективни, съчетаващи разнообразни методи за натиск. Огромни средства се наливат за популяризиране на руските език и култура в чужбина, но освен това се спонсорират и множество приятелски настроени към Москва чуждестранни неправителствени организации.

Пол Лашмар, ръководител на катедра “Журналистика” в университета “Брунел”, припомня: “През 50-те години, съветските служби влагаха много пари във вестници, новинарски агенции и контакти с академичните среди на Запада. Британците и американците отговориха със същото. Това продължи до 70-те. От 2000-та година насам, руското разузнаване започна да прилага същите техники, каквито съветския му предшественик”.

Москва не спира да повтаря, че някои западни неправителствени организации и медии са “агенти за влияние” срещу Кремъл. Лашмар се съмнява тези обвинения да имат почва, тъй като данъкоплатците в западните страни биха реагирали изключително остро, ако подобна подривна дейност на службите им за сигурност стане обществено достояние.

Бившият литовски министър на отбраната Раса Юкневисиене изтъква, че Русия не пропуска възможност да използва свои канали в местните медии, за да обръща общественото мнение в своя полза. Особено що се отнася до енергийните проекти.

Има няколко конкретни примера, последният от които е свързан с проекта за изграждане на терминал за природен газ в страната, който да намали зависимостта на Литва от руското синьо гориво. Не само в Литва, но и в редица други бивши съветски републики радикалните групи се радват на подкрепа от руското правителство срещу обслужване на определени интереси.

Доста често това е сериозно предизвикателство за разузнавачите – да определят дали определен субект е агент или просто симпатизира на руската политика.

Кметът на Талин, например, загуби дело срещу естонски вестник, който го набеди за руски агент. Или финландският социолог Йохан Бекман, който енергично защитава руските действия и отскоро в профила му във Фейсбук стои съобщение, че работи като представител на Донецката република.

Да обявиш някого за шпионин, защото възгледите му съвпадат с настроенията в Кремъл, е доста опасно. В определен момент, когато бройката на обвинените набъбне значително, започва да се наслагва усещането, че руските служби имат пипала навсякъде и не могат да бъдат спрени.

Всяка разузнавателна агенция би положила усилия в стратегически важни страни, като в частност за Русия такива страни са бившите съветски републики и най-вече тези с прозападни настроения и голямо руско малцинство. Пол Лашмар коментира: “Съвсем естествено е Русия да прави всевъзможни опити да влияе на общественото мнение в тези региони. В усилията си да пази руските малцинства, Москва успява много умело да прелива от защита на човешките права към геополитика”.

Не е особена изненада, че дадена държава използва шанса да провежда операции за влияние, ако такъв й се предостави. Така през Студената война радио “Свобода Европа”, което предаваше новините отвъд Желязната завеса, изигра немалка роля за падането на комунизма. “Няма никакво съмнение, че това беше операция за влияние на службите. Наистина добра операция”, счита източник от германското разузнаване.

Въпросът сега е дали усилията на Русия ще дадат сходен резултат и дали Москва разполага с потенциала да обърне мнението на света по острия конфликт със Запада заради Украйна?