Оцеляла от Аушвиц за злото на нацизма

Грета Винфелд Ферушич трябвало да извиква номера А9233 на полски в продължение на 10 месеца при сутрешните проверки в нацисткия лагер на смъртта Аушвиц. За последно тя направила това малко преди Червената армия да пристигне на 27 януари 1945 година и да освободи измършавелите затворници.

Тази седмица по целия свят ще има възпоменателни прояви по повод този мъчителен момент в историята, предаде Асошиейтед прес.

"Да оцелееш физически е по-лесното", посочва 90-годишната Ферушич в интервю за АП, седнала във всекидневната на дома си в Сараево. Тя си спомня как оцеляла от лагера, където 1,1 милиона евреи като нея били убити.

"Най-важното бе да не полудееш. Можеш да поработиш над това. Все си повтарях: Ще оцелея, ще оцелея", разказва Грета.

Ферушич била на 19, когато през април 1941 г. тя, родителите й, двете й лели и чичо й, били изкарани от домовете им в Нови Сад и били качени на товарен влак.

Доктор Йозеф Менгеле, известен още като Ангела на смъртта, лично я отделил от майка й. Тогава тя за последен път видяла семейството си.

Оцеляла благодарение на желанието на нацистите да прикрият геноцида си с настъпването на съветските войски. Германските войници разрушили крематориумите през ноември 1944 година. Това било като спасително въже за Ферушич, която през декември казала на ръководството на лагера, че е болна.

"Преди ноември, ако някой признаеше, че е болен, имаше само едно място, на което пращаха", каза тя, имайки предвид крематориумите. Германските власти обаче превърнали казармите до разрушения крематориум в болница.

Три дни преди освобождението на хоспитализираните затворници им казали, че който може да ходи, трябва да тръгва към влак, чакащ за евакуация на запад. Ферушич не се подчинила и убедила и други да го сторят. Повечето от изпълнилите заповедта, се озовали в лагера Берген-Белзен в Германия, отбелязва АП.

Червената армия хранела оцелелите бавно, защото твърде много храна, както обяснили, щяла да ги убие. Ферушич обаче не могла да се сдържи и яла "цял ден и цяла нощ".

Тежала само 33 килограма, когато руснаците за пръв път я измерили, но вече била наддала до 43 килограма три седмици по-късно, когато трябвало да се вози върху покрива на влак при дългото пътуване към дома. Надявала се да намери някой жив роднина, който да я чака, но всички били загинали в Холокоста.