Какви са пътищата пред Гърция

Звучи като изречение от минала епоха. „Ние можем да върнем страната си към растежа“, заяви Алексис Ципрас през септември миналата година. По това време той все още е лидер на лявата опозиционна партия, никой не предвещава, че в Гърция скоро ще има нови избори, а СИРИЗА е далеч от поемането на властта.

Но сега, пет месеца по-късно, думата „ръст“ изглежда е изчезнала напълно от речника на Ципрас. През трите седмици, през които Ципрас вече е министър-председател, той предпочита да говори за достойнство и самоопределение, за край на ограниченията, наложени от строгостта на Европейския съюз (ЕС) и Германия, и театрално спори с международните кредитори за напредъка на програмите за помощ, пише в свой анализ DPA. 

При това икономическият растеж би увеличил веднага устойчивостта на поемането на дълг на Гърция, което сега е по-важно от всякога. Защото колкото по-голяма е икономическата производителност, толкова по-ниски спрямо нея ще са дълговете на държавата. Става дума и за чист математически ефект – фактът, че гръцкият държавен дълг може да скочи до 175 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), се дължи и на свиването на знаменателя в това деление.

Растежът ще създаде нови работни места, от които страната се нуждае също толкова спешно. За 2015 г. Европейската комисия прогнозира спад на равнището на безработица – до 25 на сто. Това обаче все още ще е най-високата безработица в ЕС. Друг проблем е, че гърците работят предимно в индустрии, които произвеждат ниска добавена стойност.

Макар че през последните години Гърция страдаше от слабото вътрешно търсене, много от пречките пред растежа могат да бъдат премахнати от политиците на самата държава и така да се изградят основите на възстановяването.

Държавата да стане по-функционална

Основната причина за кризата в Гърция е завишеният държавен сектор, който предлага работа на 15% от заетите в Гърция - делът е над два пъти по-висок от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сменящите се правителства винаги гледат да осигуряват работни места за своите избиратели и оставяха извън играта последователите на губещата партия. В Гърция често се говори за „хладилник“, в който се поставят загубилите работата си служители. Тройката наистина настоява за намаляване на персонала, но при съкращенията често си заминават кадърните служители.

При поемането на властта новият премиер Ципрас наистина намали броя на министерствата от 19 до 10, но все още има 40 министри и държавни секретари. Изобилието на силови министерства остава. „Те трябва да управляват 23 000 компетенции, което е твърде детайлирано“, казва Панайотис Каркацулис, който в продължение на повече от две десетилетия е работил като държавен служител по реформата на държавния апарат и става депутат от малката либерална партия „Потами“. 

Той сравнява объркването на юрисдикциите в гръцката бюрокрация с порция спагети. Една проста организационна схема за момента остава просто мечта, защото никой не иска да се откаже от властта, твърди той.

Между 2007 г. и 2014 г. ЕС е предоставил на Гърция 3 млрд. евро за провеждане на административна реформа. „Парите никога не са били проблем, но просто няма план", казва Каркацулис. Но и самите средства са били само частично използвани, а друга част е отишла за  съвсем различни проекти.

Така например третият опит за създаване на кадастър на земята в момента е замразен. „Ако проблемите на Гърция са от икономически характер или финансов, те биха могли да бъдат решени отдавна. Истинската причина за кризата е фактът, че Гърция е полумодернизирана страна“, твърди депутатът.

Данъчната система трябва да се подобри

На хартия Гърция вече е реформирала данъчната си администрация. От 2011 г. до 2013 г. броят на данъчните служби е намалял от 290 на 120. Министерството на финансите заговори за голям „успех“, Тройката отмята точки. Но този ход е направен „без концепция, без преходен план, преди всичко, без грижа за модернизацията на процесите“, критикува Каркацулис.

„Тежките условия за гражданите и бизнеса при взаимодействието с новите структури се увеличават неимоверно". И така не е никак изненадващо, че Световната банка оценява качеството на гръцките данъчни власти през 2015 г. значително по-слабо в сравнение с миналата година – а в класирането страната пада от 41 място до 59-о. Като цяло, едно по-малко или средно предприятие се нуждае от 193 часа, за да уреди данъчните си въпроси.

През последните пет години данъчните закони са променяни над 200 пъти, изчислява Харис Макриниотис, ръководител на неправителствената организация Endeavour, която подкрепя новосъздадени фирми. Особено  дразнещи са т.нар. тълкувателни писма от Министерството на финансите, които често връщат отдавна отмени закони обратно към живота.

Правосъдната система трябва да се модернизира

Гръцките съдилища са изключително бавни. Средностатистическо търговско дело продължава 1580 дни, изчисляват експерти от Световната банка. Така в международно сравнение Гърция се класира на 155-о място от 189 места. Дори в България, чийто БВП е едва една трета от гръцкия, тези дела протичат доста по-бързо, средно в рамките на 564 дни.

Тройката отдавна настоява за реформа на съдебната система и първите резултати са видими. Но тъй като от години съдилищата обработват по-малко дела, отколкото получават, те са затрупвани от постоянно нарастващата планина от случаи. За международните инвеститори, които търсят правна сигурност, функциониращата правна система обаче е важен фактор за решението си за инвестиции.

Засилване на туризма 

2014 г. беше рекордна година за сектора, повече от 22 млн. туристи са посетили Гърция. Туризмът, който допринася значително за експортния баланс, е един от най-важните стълбове на гръцката икономика. Но туристите идват предимно през лятото, налице е липсата на оферти преди и след сезона.

Индивидуално почиващите се натъкват на много трудности още при подготовката на пътуването си. Графиците на движение в интернет например на фериботите никога не са верни. Въпреки че националният превозвач Aegean Airlines лети до няколко острова, често спонтанно променя полетния план и не успява да информира навреме пътниците.

Новото правителство може да подкрепи значително туризма, като създаде правна рамка за т. нар. нощувка със закуска (B&B). Вместо това кабинетът на Ципрас обяви намерението си да забрани ол инклузива с мотива, че така местната гастрономия ще печели повече, като по този начин обаче може да сложи препятствия пред големите инвеститори.

Също така и противоречивите изявления за приватизация влияят неблагоприятно на туризма. Базираният във Франкфурт летищен оператор Fraport получи през октомври заедно с гръцки партньор концесия за експлоатацията на 14 регионални летища, чието бъдеще вече не е сигурно. При това именно регионалните летища играят решаваща роля, когато става въпрос за развитието на туризма из цялата страна.

Всичко по темата четете в Investor.bg!