Ханс Вернер Зин: Еврото няма да се провали, ако някоя държава напусне еврозоната

Еврото няма да се провали, ако някоя държава напусне еврозоната. По-скоро ще се провали, ако никоя държава не може да напусне зоната, защото това ще създаде една дългова общност, а тя ще създаде лавина, която може да помете всичко по пътя си. Първите десетилетия на САЩ трябва да бъдат един поучителен пример за това, смята Ханс-Вернер Зин, президент на мюнхенския Институт за икономически изследвания, цитиран от германското списание Focus.

По думите му Германия също подобно на Великобритания може да се подготви за евентуален Grexit (излизане на Гърция от еврозоната). 

Според Зин премиерът на южната страна Алексис Ципрас „играе на покер с високи залози“.

„Той се възползва съвсем съзнателно от възможността за напускане на зоната. По подобен начин действаше и Папандреу, когато обяви, че ще се проведе референдум през 2011 година за политиката на строги икономии. Също като него в тайни преговори и Берлускони договаряше евентуалното напускане на Италия от еврозоната. Всичко това може да се прочете в книгите на Лоренцо Бини Смаги, бивш член на управителния съвет на Европейската централна банка, както и на Симеон Дянков, който по това време бе български министър на финансите и член на Съвета по икономически и финансови въпроси“, каза Зин.

Според Зин именно напускането на Гърция на еврозоната може да доведе до решение за страната. Икономистът счита, че гръцкият финансов министър Янис Варуфакис има право, когато заяви, че досега фаворизираното решение не функционира.

„Гърция получи през последните пет години 216 млрд. долара под формата на нов публичен дълг, в допълнение към 48 млрд. евро от печатницата. Освен това Гърция постигна през 2012 г. намаление на частния дълг от 107 милиарда евро и на публичния дълг от 43 млрд. евро. Всичко това, с брутен вътрешен продукт от 184 милиарда евро. И резултатът е, че конкурентоспособността на страната не се е подобрила. Равнището на безработицата е два пъти по-високо от всякога. Безработицата сред младите хора е над 50 на сто. Кой може да заяви честно, че това са добри резултати“, пита Зин.

Същевременно той твърди, че още при първата спасителна програма през 2010 г. е бил наясно, че нарастващата умора на гърците от усилията за намаляване на бюджетните разходи и нарастващата умора на северните страни от спасяването в крайна сметка ще се сблъскат. Според Зин времето за това наближава, а така или иначе част от дълговете на Гърция ще трябва да бъдат отписани. Същевременно германският икономист не очаква 100%-на подстрижка на дълговете.

По думите му само ако страната напусне еврозоната, тя ще има шанс да постигне търговски излишъци. И само те ще поставят страната в позиция да може да обслужва дълга си и да не поема повече чуждестранни дългове. „Ако Гърция остане в еврозоната, няма да има никаква надежда за страната. И тогава дълговете никога няма да бъдат погасени“. 

По думите на Зин опасността от „зараза“, тоест излизане и на други държави, днес е по-ниска, отколкото преди пет години. Това може да се види ясно от спредовете по лихвените проценти. Те се покачиха само за Гърция, не и за другите страни. Това означава, че финансовите пазари очакват излизане на Гърция, но не и на другите изпаднали в криза страни, пояснява Зин.

„Рискът от инфекция обаче е не само на финансовите пазари, но и сред политическия живот в еврозоната. Защото ако сега Гърция наложи своите изисквания, с такива ще излязат и другите кризисни страни. Паблос Иглесиас с новата си партия „Подемос“ в Испания следи всичко под лупа“, добави той.

Според Зин до края на февруари в Гърция може да бъде въведен капиталов контрол, подобен на този в Кипър, за да се предпазят банките от засилено изтичане на капитала. Това, според Зин, е много по-добро решение, отколкото отпускането на кредити ELA.

Икономистът смята също, че и провеждането на реформи в страната няма да реши основния проблем – а именно, че „Гърция е твърде скъпа. Страната има двойно по-високи заплати от тези в Полша. Това трябва да се промени и може да стане само с понижаване на цените в евро или излизане от еврозоната и обезценяване на драхмата. Други възможности няма. Само така инвеститорите ще се върнат в страната“, добави Зин. 

Мадрид, за разлика от Атина, вече е извършил сериозни реформи. „В Испания например ценовото равнище на произведените в страната стоки е спаднало с шест процента спрямо средното равнище в останалата част от еврозоната. Но все пак е на една пета от онова, което се изисква“, каза още Зин.  

Темата за дълговете на Гърция може да следите тук.