Без работа, без пари. Как живеят хората в Донецк и Луганск?

Затворени банки и предприятия, вилнееща безработица, спиране на помощите от Киев - година след началото на конфликта в Източна Украйна сепаратистките земи край Донецк и Луганск, затруднени да се издържат самостоятелно, оцеляват донякъде благодарение на Русия, пише Юлия Силина от Франс прес.

В Донецк - крепост на проруските бунтовници и арена на множество битки, по-специално на летището, превърнато вече в развалини, повечето едри предприятия, които носеха печалби, нареждайки града сред най-богатите в Украйна, са спрели да работят.

Като металургичният завод, давал хляб на 12 000 души, или предприятията на дружество "Норд" за производство на домакински уреди с общо 6800 души персонал.

Според кмета на града Олександър Лукянченко, избягал в Киев от бунтовниците, поели властта, близо 350 000 души са работели преди войната в големите и средните предприятия в Донецк.

"Половината днес са без работа и без източник на доходи", казва той пред АФП.

Същевременно новата "Донецка народна република" (ДНР) е изгубила важен източник на приходи - данъците, удържани преди от заплатите на персонала.

Сепаратистите впрочем са създали данъчно ведомство, но за предприятията това често значи да бъдат облагани двойно – веднъж от отцепническите власти и повторно от службите под контрола на Киев.

"Новата граница на Донецкия регион откъсна голям брой едри предприятия от производствените им мощности. Те се видяха задължени да склонят на двойно облагане - в Украйна и в ДНР", обяснява Юрий Макогон, преподавател по икономика в Донецкия университет.

Лидерът на ДНР Александър Захарченко си дава сметка за проблема и залага на въглищата, очертали се като главен източник на доходи за републиканския бюджет. Засега обаче сепаратистите са принудени да разчитат на един-единствен възможен партньор - Русия, с която ги дели само твърде рехавата граница.

"Износът в Донбас винаги е бил разделян на три части: една трета за Изтока (80 на сто от нея за Русия), една трета - за ЕС, и една трета - за Югоизточна Азия и Северна Америка. Днес обаче ДНР е останала само с Русия, тъй като никоя от страните в ЕС, Азия и Америка не я признава, съответно не приема продукция от нея", обяснява Макогон.

Русия всъщност няма нужда от въглища, изтъква той - тя вече купува такива по-евтино в Далечния изток и от Кузбас в Западен Сибир.

Преди конфликта, отнел над 6000 живота в Източна Украйна, Донецк изразходваше стотици милиони гривни в здравеопазването, образованието и обществения сектор, разказва кметът Олександър Лукянченко.

В момента обаче "изобщо няма откъде да дойдат тази пари", особено след като Киев спря през ноември да финансира сепаратистките зони, а банките и дистрибуторите хлопнаха врати, добавя той и обвинява Москва, че финансира размирните области.

Човек от "апарата" на ДНР потвърждава думите му: "Ясно е, че тези пари идват директно от Москва и всички потоци са под контрола на руската президентска администрация", заявява чиновникът, пожелал анонимност.

"Министърът" на бюджета на ДНР Александър Тимофеев посочва само, че "приходите на ДНР са класифицирана информация".

Според местни жители, запитани от АФП, новите власти са платили пенсиите само веднъж, в размер на 1000 гривни (39 евро).

А лекари и учители заявиха, че през 2014 г. са получили заплати два пъти: веднъж равностойността на 117 евро, другия път - 39 евро. Хирурзи, лекували ранени бойци, пък казаха, че са получавали месечно между 117 и 195 евро.

"Преди войната бавеха заплатите, но не чак дотам. Можеше да има месец - месец и половина закъснение, но после вземахме всичко накуп", разказва Владимир - 40-годишен миньор, който се оплаква вече от къде по-дълги просрочвания.

"Досега са ми платили само за декември. И трябва да пестим от всичко. Преживяваме често с домашни продукти и зеленчук от градината", казва той.
 

/БТА/