Свалените символи

През седмицата ръководството на Университета на Кейп Таун взе решение да премахне статуята на британския колонизатор Сесил Роудс след едномесечни масови протести на студенти. Учащите настояваха, че този бронзов монумент е символ на потисничеството на белите колонизатори срещу местното население.

В крайна сметка след гласуване най-старият южноафрикански университет остана без този паметник. Правителството подкрепи стъпката, но редица организации за защита правата на бялото население застанаха срещу решението, определяйки го като “незачитане на историческо наследство”.

БиБиСи прави преглед на сходни събития, при които монументи са били сваляни и премахвани, защото са били символи на диктатори и тяхното управление. 

През 2003-а година американските танкове навлязоха в Багдад, а режимът на Саддам Хюсеин беше свален от власт. На централния площад в иракската столица хората излязоха да празнуват края на управлението на Саддам.

В символ на тази радост се превърна ситуация, която обиколи всички телевизионни канали по света и ще остане в историята като един от най-запомнящите се моменти в първите часове сред края на ерата “Саддам Хюсеин”. 

Иракски мъже се опитваха да свалят огромна статуя на доскорошния диктатор, но така и не успяваха. Тогава се намесиха американските войници, които използваха бронирана машина, за да съборят монумента. Впоследствие главата на статуята беше “откъсната” и влачена по багдадските улици от местни жители – мъже, жени, деца.

Подобно участ имаше и статуя на Муамар Кадафи. Преди 4 години бунтовниците превзеха комплекса в Триполи, откъдето полковникът дълги години диктуваше съдбата на народа си. Едно от първите действия на бойците от съпротивата, стъпили в доскорошното владение на клана Кадафи, беше да “обезглавят” монумент на сваления лидер и впоследствие дълго време да ритат “металната” глава по улиците на Триполи.

Символичен акт на неприязън към политически строй видяхме и в края на 2013-та година в Европа. Антиправителствени протести избухнаха в Киев след отказа на правителството да приеме спогодбата за членство в Европейския съюз.

Демонстранти, настояващи за поглед на запад, а не към големия брат Русия, атакуваха монумент на Ленин и го разрушиха с чукове. Подобен израз на силни емоции последва и в редица други украински градове. В обект на атака отново се превърнаха статуи на Владимир Илич Улянов, по-известен като Ленин.

Друг виден функционер от Болшевишката партия е Феликс Едмундович Дзержински. Той е основател и пръв председател на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа при правителството на Съветска Русия – болшевишката тайна полиция. Именно тази комисия е предшественик на бъдещия Комитет за държавна сигурност на СССР, широко известен като КГБ.

Статуята на Дзержински на московския площад “Лубянка” пада в жертва на народното недоволство през 1991-ва година след неуспешния опит на службите да извършат преврат срещу съветския лидер, дал началото на перестройката, Михаил Горбачов.

При далеч по-недраматични обстоятелства е свалена статуята на френската футболна легенда Зинедин Зидан. Френски скулптор от алжирски произход решава да увековечи прословутия удар на Зизу с глава в гърдите на италианския защитник Марко Матераци по време на финала на Световното първенство през 2006-та година.

Монументът е разположен в катарската столица Доха, но се задържа само няколко седмици. Скулптурата предизвиква гнева на крайноконсервативни мюсюлмани, които надигат глас срещу идолопоклонничеството. И статуята е свалена.