Натискът срещу Русия заздравява режима на Путин

Западният подход към Русия се основава на предположението, че продължаващия натиск върху страната ще накара режима на президента Владимир Путин да направи отстъпки или дори да падне. Това обаче няма нищо общо с действителността, пише за project-syndicate.org Андрей Колесников от Carnegie Moscow Center, който се занимава с руски политики и институции.

Предположението, лежащо в основата на ефикасността на западните санкции, е, че рязкото икономическо влошаване, което те предизвикват, ще настрои руската общественост, особено финансовия и политически елит, срещу Кремъл. Смята се, че Путин няма да бъде в състояние да издържи на нарастващо несъгласие от богатите градски райони и разрастващата се средна класа в страната.

В същото време се предполага, че военният натиск - под формата на потенциална военна помощ за Украйна - по подобен начин ще мобилизира обикновените руснаци срещу Путин. Нежелаейки да видят своите синове да умират за Донбас, те ще образуват антивоенното движение, което ще го принуди да обуздае своите териториални амбиции.
Притиснат отвсякъде, на Кремъл ще се наложи да промени политиката, и може би дори да започне да се демократизира.

Това, което западните политици не успяват да разберат, е, че е по-вероятно да накарат руснаците да се сплотят зад режима, отколкото да го подкопаят. Проучванията на общественото мнение показват, че руснаците възприемат западния натиск и санкции не като насочени към Путин и приближените му, а към Русия и нейните граждани. През януари 69% от руснаците поддържаха политика на Кремъл в Украйна, според проучване на независимия център Левада.

Във всеки случай подкрепата за Путин не е непоклатима.
 

Пълният текст четете в Investor. bg