Двойната трагедия на комшиите от Атина

На мнозина може наистина да им е мъчно за Гърция. Първо, след 2009 г. страната стана експериментално поле за политиката на строги икономии на Тройката (Европейския съюз, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) – политика, която още повече засили икономическата криза. А след това самите гърци си избраха правителство, което очевидно е сериозно решено да вкара окончателно страната в бездната, пише в свой анализ за Project-Syndicate бившият германски външен министър Йошка Фишер.

При това в началото на своя мандат новоизбраното правителство на премиера Алексис Ципрас имаше много голям шанс, но го проигра за кратък период от време в шума на изборната победа. Дори сред консерваторите в Берлин по това време имаше промяна на настроението към преразглеждане и облекчаване на политиките за икономии на Тройката. Нов компромис, насочен към по-висок растеж и по-малко икономии, бе възможен. Дори хардкор политиците по отношение на икономиите в редиците на германските консерватори и самият канцлер Ангела Меркел се замислиха предвид вече непредсказуемите негативни последици на своята политика за икономии в европейския Юг.

Новото правителство в Атина можеше с известно основание да се представи в Брюксел и столиците като големия шанс на Европа, който сериозно ще се захване с една задълбочена реформа и програма за модернизация на страната. Дори и необходимите социални корекции в полза на най-бедните сред бедните срещнаха в Европа много съчувствие и разбиране, които можеше да бъдат засилени, ако Атина бе започнала да съкращава от раздутия бюджет за отбрана, което можеше да се очаква от едно обявено за "ляво правителство".

Но тази възможност бе пропусната от новото правителство в Атина, защото то очевидно не разбра разликата между предизборната кампания и управлението, или не искаше да я разбере. Защото в рамките на радикалния политически партиен хоризонт на Сириза едно отклонение към реалността се считаше за измяна.

Точно в този момент обаче е същностната разлика между правителството и опозицията: опозиция може да желае и обещава, и дори да мечтае. Правителството трябва да действа съгласно дадените условия (а не в света на фантазията или в теоретични системи). И колкото по-успешно една опозиция дава обещания, толкова по-голяма е пропастта между обещанията и реалността. А ако накрая при демократични избори тази опозиция се увенчае с успех, тогава ще има сериозен проблем. Марксистите наричат тази разлика разликата между теорията и практиката.

Ако искате да преговаряте с международните кредитори, чиито пари са незаменими за Гърция, за да избегне неплатежоспособността, нов курс и нов план са малко вероятно да се случат чрез унищожаването на собствения авторитет и злословене спрямо кредиторите. Поне на това ни учи общият житейски опит.

С тази смесица от его, идеология и неопитност се обяснява катастрофалната реторика на новото правителство в Атина, но не и защо обединената левица в партията Сириза сключи коалиция с дяснорадикална партия, а не с една от възможните проевропейски центристки партии, които бяха готови на това. Дали зад това не се крие една обща националистическа платформа във вътрешната и външната политика, която е поделена тайно? Дори промяна на съюзите? Фишер се надява това да не е така, защото би било еднакво лошо и за Гърция, и за Европа.

Скептицизмът се засилва обаче от две тежки външнополитически грешки, които Ципрас извършва в началото на своето управление – флиртът му с Путин и опитът да изолира Германия от еврогрупата – нещо, което не може да се случи никога.

Междувременно в паричния съюз надделя консенсусът, че трябва да се направи всичко, за да се запази Гърция в еврозоната и в ЕС. Но и в Атина трябва да бъде разбирано, че редица страни в криза, или дори по-бедните страни членки на еврозоната, няма да бъдат готови да делегитимират по-рано започнатите болезнени реформи в страните си чрез решения в полза на Гърция.

По този начин се маркира и рамката за гръцката трагедия. Часовникът тиктака, защото следващите дати за плащане са строго определени. Хаотичните разговори един с друг няма да помогнат да се предотврати най-сериозната засега опасност - страната да се препъне извън еврозоната. Това може да бъде избегнато само ако и двете страни категорично започнат да действат на основата, че Гърция ще остане в групата на еврото, а не да се изхожда от гледната точка на това, че едната страна в спора ще е победител, а друга – губещ.

Гърция спешно се нуждае от дълбоки реформи, независимо от Тройката и паричния съюз, когато страната се изправи на крака отново, а това ще отнеме време. И Гърция се нуждае от пари - и то спешно. И ЕС като цяло се нуждае най-накрая от перспектива за растежа. В допълнение всички участващи в този конфликт страни са под силен вътрешен натиск, който трябва да бъде компенсиран по компромисен начин. И при това всички участващи страни ще трябва да платят нещо в този компромис. Тоест, ще трябва да дават обяснения в своите страни.

И сега всички следва да се сбогуват с една илюзия. Гръцката финансова криза няма да доведе автоматично до победа над европейските консерватори и промяна на баланса на силите в рамките на ЕС, нито пък финансовата криза в Гърция е инструментът за отстраняване на гръцката левица от властта.

Става дума преди всичко за бъдещето на Гърция в Европа и бъдещето на общия европейски проект. Да се закрепи Гърция на крака и да се запази еврозоната е в интерес на Европа, както в политически, така и в икономически аспект. Точно в това се състои спорът. И точно това трябва да се реши стъпка по стъпка, за да се избегнат хаотичните последици.

Още новини четете в Investor.bg