100 дни Ципрас, три месеца треперене

Когато след полагането на клетвата си гръцкият премиер Алексис Ципрас влиза за първи път в офиса си във вила Maximos, седалището на правителството на атинската улица Herodes Attikus, първото нещо, което прави, е да накара да махнат тежките тъмни завеси, разказва запознат източник. Неговите предшественици са предпочитали да седят със спуснати щори и тъмни завеси. Но Ципрас иска дневна светлина.

В същото време пренарежда мебелите. Съвременни картини вече висят по стените с дървени ламперии. Бронираното BMW 7 на предшественика му Андонис Самарас не се харесва на Ципрас и той се качва в Audi A4. Нищо не е както преди. Отккато в Атина настъпи пролетта, прозорците в кабинета на министър-председателя са често отворени - свеж полъх за Villa Maximos, пише в свой анализ Handelsblatt.

Фактът, че Ципрас успя преди 100 дни да поеме този пост, се дължи и на Харис Политис. 43-годишният мъж има моден магазин в атинския квартал Pangrati. На 25 януари той е гласувал за Ципрас и неговата партия Сириза. Пет години рецесия са свили приходите от продажбите на магазина му с 40 процента. Политис бил принуден да съкрати една от двете му продавачки. Ако собственикът на обекта не се бе съгласил да намали наполовина наема за магазина, Политис би фалирал отдавна. "Исках най-накрая нещо да се задвижи", казва Политис.

Сириза, коалицията на радикалната левица, дължи възхода си на кризата. Партията е основана през 2004 г. като микс от социалисти, комунисти, маоисти и троцкисти и печели само 3-5 процента от гласовете в предсрочните парламентарни избори. През февруари 2008 г. обаче 34-годишният Алексис Ципрас поема ръководството. Той, подобно на много функционери на СИРИЗА произхожда от сталинистката Комунистическа партия на Гърция (ККЕ) и започва политическата си кариера като ученик и студент функционер.

Рецесията и масовата безработица правят от скромната Сириза една наистина Народна партия. Популистът Ципрас има лесна задача: той порицава политиката на "икономии" на ЕС, критикува Ангела Меркел като "най-опасният политик в Европа" и обещава да върне достойнството на „поробените гърци ". През 2012 г. Сириза вече печели близо 17 процента от гласовете. По-малко от три години по-късно левият алианс взима 36% на изборите и ги печели.

"Надеждата идва!“. С този лозунг Ципрас бе въвлечен в кампанията. Той обеща на своите последователи една обособена позиция: договорите за кредити с кредиторите ще бъдат прекъснати, ще се сложи край на мерките за строги икономии, незабавно ще се спре обслужването на дълга, ще се вдигнат пенсиите и минималната работна заплата, ще се създадат 300 000 работни места. Кредитите на много от задлъжнелите семейства ще бъдат опростени, заплати до 12 000 евро няма да се облагат, а непопулярният данък върху недвижимите имоти ще бъде отменен.

На международните кредитори ще им бъде наложено ново подстригване на дълга. „По-голямата част" от гръцкия държавен дълг в размер на 320 милиарда евро в момента трябва да бъде отписан, обещава Ципрас. Около десет хиляди държавни служители, които са били уволнени през предходните години под натиска на Тройката, ще бъдат възстановени на работа.

100 дни след изборите практически нищо от това не е изпълнено. Закон за облекчаване на хуманитарната криза правителството наистина внесе в парламента. Той ще осигурява безплатна електроенергия, талони за храна и жилищни субсидии за най-бедните. Но повечето други обещания от кампанията се отлагат. За увеличение на пенсиите и намаляване на данъците няма никаква възможност, докато международните донори не предоставят някакви допълнителни спешни заеми. Социалната програма на Сириза, оценена от самия Ципрас на повече от 11 млрд. евро, а от опозиционните партии - на 27 милиарда евро, е нефинансируема. Дори и омразната Тройка, която Ципрас обяви за "мъртва", продължава живота си – тримата ръководители на делегациите на кредиторите са същите, само че се наричат по различен начин - новото правителство преговаря в момента с "представители на институциите".

Новото правителство отдава голямо значение на подходящите езикови средства. Отговорник за това е Теодорос Михопулос. Всеки, който иска да посети шефа на медийния отдел на министър-председателя, не може да използва класическите стълби на имението, а бива отведен до малка странична врата на King George II. Тесен коридор води до долния етаж на централната власт. Непосредствено до офиса на Михопулос е кабинетът на Габриел Сакеларидис, държавен секретар и говорител на правителството. Тук долу няма никакви прозорци. Ако Сакеларидис иска да види слънчева светлина, той трябва да излезе до вратата. Той трябва да направи това при всички случаи, ако иска да изпуши една цигара.

Офисите в сутерена са тесни, таваните - ниски. Някой може да се почувства като в тъмница. Може би това обяснява бункерския манталитет, който сега преобладава тук. Колкото по-дълго се отлагат преговорите с представителите на кредиторите, толкова повече отстъпки трябва да направи правителството, толкова по-агресивни стават и неофициалните документи, които се съставят тук и се изпращат по електронна поща до медиите.

На хора като шефа на пресслужбата Михопулос и правителствения говорител Сакеларидис не бива да им се завижда за професиите. Те трябва да представят за успех нещо, което всъщност не е успех. Три месеца след встъпването на власт на Ципрас финансовото положение на страната е плачевно. За да може да плати заплати и пенсии в обществения сектор, правителството трябва да обере всяко едно евро. Държавните предприятия, университети, градове, общини са принудени да държат парите си в централния бюджет.

Ципрас обеща на своите последователи, че при управлението на Сириза „финансовите пазари ще танцуват по нашата свирка". Дали това бе високомерие? Или наивност? Вероятно смес от двете. Инвеститорите така или иначе избягват гръцките държавни облигации. Страната е загубила достъпа си до пазарите. Гърция е зависима от милостта на кредиторите и спешните заеми на Европейската централна банка.

А кое е по-лошо дори и от липсата на пари – със серия от гафове новото правителство пропиля лековато доверието на европейските партньори. Ципрас искаше да се опълчи в алианс с южните държави срещу Германия. Когато планът се провали, той обвини Португалия и Испания, че са се наговорили да го свалят от власт. Сега Ципрас настрои и САЩ срещу себе си - с плана си преждевременно да освободи от затвора осъден за убийството на няколко американски дипломати терорист. Надеждата за милиардни заеми от Русия и Китай също не се оправда. Междувременно гръцката икономика се връща към рецесията. В понеделник изследователският институт IOBE съобщи, че икономическият климат през април пада до 16-месечно дъно.

"Края на страха" обеща Ципрас на своите сънародниците в изборната нощ. Но сега страхът от национален банкрут и сбогуване с еврото се завръща. Проучванията показват, че всеки втори грък счита, че страната е близо до фалит. Ако през март 45% се опасяват от предстоящото напускане на еврозоната, този дял е вече 56% през април. Повече от седем  на всеки десет гърци според неотдавнашно проучване на общественото мнение искат страната да остане в зоната. Трима от всеки четирима искат бързо споразумение с кредиторите и то именно "на всяка цена", показва проучване на телевизионната програма Mega TV от миналата седмица. Все още Ципрас се възползва от вялото поведение на опозиционните партии. Консерваторите пропадат все по-назад в изследванията на общественото мнение. Но Сириза губи подкрепа. Оценката на одобрението на правителството падна от 72 процента през февруари до 45% през април.

„Аз очаквах повече от Ципрас“, казва избирателят на Сириза Харис Политис. Той е останал с впечатлението, че правителството „е безцелно". Фактът, че преговорите с международните кредитори се проточват толкова дълго, Политис не счита за нещо добро, защото "обезпокоява хората и парализира икономиката". Досега управлението на Ципрас „е нито повече, нито по-малко от едно непрекъснато треперене", оплаква се предприемачът.

Дори и 100-ят ден след началото на управлението на новото правителство не носи добри новини. В Брюксел споровете в преговорите с донорите продължават. Очакваният за сряда доклад за безработицата вероятно ще бъде негативен. Също в сряда Европейската централна банка ще даде данни за по-нататъшна подкрепа на ликвидността за гръцките банки. Банките зависят силно от спешните заеми на ЕЦБ. Ако Драги врътне кранчето, гръцката банкова система ще се срине за няколко дни, а държавата ще изпадне в несъстоятелност.

Освен ако Ципрас не завърти волана и не смени курса от конфронтация към сътрудничество. За това намеква фактът, че той отстрани спорния финансов министър Янис Варуфакис от преговорния екип. Но все още пропастта, която разделя двете страни в преговорите, е много дълбока и широка. А на Ципрас му остава все по-малко време и възможности за действие.

Левите екстремисти представляват около една трета от парламентарната група на Сириза и са представени в кабинета от министъра на енергетиката Панайотис Лафазанис и социалния министър Димитрис Стратулис - двама отявлени марксисти. Декларираната цел на крайното ляво крило на Сириза е Grexit, излизане на Гърция от ЕС и от НАТО. Гърция следва да стане Куба на Европа. Досега Ципрас се плаши от конфронтация с антиевропейската вътрешнопартийна опозиция. Колкото креслив да е той към европейските партньори, толкова е плах у дома. Като лайтмотив това слабо лидерство се промъква през целия му мандат досега. Ето защо не е чудно, че в правителствения лагер вече се обсъжда възможността за референдум или нови избори. Тъй като Ципрас не се осмелява да вземе решение, то това решение ще вземат избирателите.

Още новини по темата четете в Investor.bg