Какво Западът не може да разбере в Русия?

В прочутата "Дълга телеграма" на дипломата Джордж Кенан през 1946 г., с която беше положена основата на американската политика на сдържане на Съветския съюз, тогавашният съветски лидер Йосиф Сталин се споменаваше само три пъти, въпреки че управляваше СССР като император. Седемдесет години по-късно името на сегашния наследник на Сталин - руския президент Владимир Путин - присъства почти на всяка страница на множеството дипломатически и други документи, в които се правят опити да се разбере начина на мислене, който движи стратегическото поведение на Русия, пише българският политолог Иван Кръстев в статия в американския в. "Ню Йорк таймс".

Смята се, че да се разбере Путин означава да се разбере Русия, но дали това е съвсем правилно? През Студената война американците бяха склонни да разглеждат процеса на вземане на решения в СССР като черна кутия: знаеш какво влиза, знаеш какво излиза, но нямаш представа какво става вътре. По този начин се смяташе, че съветската политика е едновременно загадъчна и стратегическа. Почти нямаше място за личности и лична философия, единственият начин беше да се разбере системата, отбелязва Кръстев, който ръководи Центъра за либерални стратегии в София.

Според бившия съветник на Путин - Глеб Павловски, в днешно време Кремъл все още е загадъчен, но вече не е стратегически. Павловский смята, че политиката на руското правителство се прави като музиката на джаз група - продължаващата му импровизация е опит да преживее поредната криза, посочва българският политолог.

Обратно на общоприетата мъдрост Павловски настоява, че след като е поел лична отговорност за анексирането на Крим и е спечелил подкрепата на над 80 процента от населението, Путин е загубил интерес към всекидневното вземане на решения. Според Павловски, чието мнение Кръстев смята за авторитетно, министрите прекарват часове пред кабинета на Путин, чакайки да получат нареждания, но президентът не дава заповеди, а само слуша. Днес Кремъл се управлява не от волята на Путин, а от неговата двусмисленост, в резултат на което се изострят борбите между различните властови фракции, се казва в статията.

Кръстев посочва, че Павловски не разглежда днешна Русия нито като идеологически воин, който се стреми да промени световния ред, нито като упорит реалист, който отчаяно защитава своята сфера на влияние. Това, което движи поведението на руското правителство при управлението на Путин, не е някаква голяма стратегия, а отстояването на правото му да нарушава международните правила. Всъщност разбирането на Кремъл за това да бъдеш велика сила се състои в това да нарушаваш правилата, без да бъдеш наказан.

Кръстев отбелязва, че според Павловски Русия е движена от вътрешна слабост - липса на виждане за съществуването й след Путин. Лишени от виждане за бъдещето, руските елити се изкушават от конспиративни теории и апокалиптични оценки. Според писателя Александър Проханов елитите знаят, че ако опитат да направят нова Перестройка, ще се провалят, затова по-добре да се предизвика нова световна война, отколкото да се прави опит за осуетяване на намеренията на Путин.

Когато чете издадената тази година книга на Павловски "Системата на Руската федерация", човек осъзнава, че именно това мислене за "края на света" сред руските елити отсъства от западните анализи за днешна Русия, отбелязва Кръстев. Според Павловски, който в книгата си критикува преценките на Запада за Путинова Русия, ключът за разбиране на стратегическото поведение на Москва и на вътрешната логика на режима на Путин не са геополитическите интереси или ценности, а преживяването на катастрофалното рухване на СССР.

Кремъл е пълен не просто с оцелели от постсъветския преход, а с хора, които постоянно са настроени за оцеляване при извънредни ситуации, които мислят от гледна точка на най-лошите сценарии, които смятат, че следващото бедствие е точно зад ъгъла, които живеят от кризите, които са пристрастени към извънредните ситуации и политиката без правила, пише политологът.

Според него именно тази сложна и непредсказуема обстановка - а не единствено приумиците на Путин - е ключът за разбиране на съвременната руска политика.

(БТА)