Защо МВФ не даде три варианта за гръцката криза

Демокрацията се състои в това да имаш истински избор. Заради кризата в страната им обаче гръцкият народ е лишен точно от избор, пише Арвинд Субраманиян, старши икономически съветник във финансовото министерство на Индия, за онлайн изданието project-syndicate.org.

За това отговорност носи не само Европа, но и Международният валутен фонд (МВФ), посочва Субраманиян в коментара си.

На Гърция й беше предложено да избира измежду това да напусне еврозоната без финансиране или да остане във валутния съюз и да получи средства с цената на по-нататъшни строги икономии. Никой обаче не предложи на страната трети вариант – да напусне еврозоната и пак да получи щедро финансиране.

Според Субраманиян тази опция също е трябвало да се дискутира на масата на преговорите, макар че страната има повече политически причини да остане в рамките на еврозоната. Въпреки че евентуално излизане от валутния съюз би породило значителни ползи, "Grexit" би довел и до значителни разходи, коментира икономистът.

Сред ползите той изтъква силната обезценка на националната валута, която би възстановила динамиката на някогашната бързо развиваща се икономика.

Разходите обаче биха били ужасяващи за страната. Правителството би трябвало да обяви фалит, банките – да рухнат, а Атина щеше да се бори с години да си върне доверието на финансовите пазари. В резултат лихвените проценти по дълга биха останали високи, което също би било пречка за възстановяването на растежа.

Чудно ли е тогава, че гръцкото правителство се сви от ужас и избра “безопасния” вариант на строгите икономии коментира икономистът.

Тази опция обаче може би не е безопасна за всички. Атина сега може да се надява, че в някакво далечно бъдеще “вътрешната девалвация” – понижение на заплатите и цените, ще помогне за възстановяването.

Само МВФ би могъл да предложи по-подреден изход, ако беше обсъждан този трети вариант, посочва Субраманиян. На Гърция вероятно й е било обяснено как би могла да се възползва от предимствата на девалвацията, докато международната общност действа, за да сведе до минимум разходите, които произтичат от напускането на еврозоната. Условията за Grexit освен това със сигурност биха включили и опция за намаление на дълговете на Гърция, както и стратегия за рекапитализация на банковата система, за да се минимизират несигурността и смущенията.

Заради значителните разходи МВФ има възможност да предложи на страната щедро финансиране за, да речем, двегодишен период при прехода към нова валута. Това щеше да увеличи експозициите на МВФ към Гърция, но би бил и полезен компромис, защото щеше да послужи на стратегия, която би трябвало да има много по-добър шанс за успех, посочва експертът.

Дали обаче съществува стратегия, която би могла да доведе до възстановяване на икономиката? В крайна сметка, по силата на който и да е сценарий, Гърция ще трябва да постигне първичен излишък и да осъществи структурни реформи за трансформиране на икономиката. Мнозина смятат, че това няма да се случи, тъй като Гърция просто отказва да се промени.

И все пак през последните няколко години няколко поредни правителства предприеха доста радикални мерки за укрепване на фискалната позиция на Гърция. Скептиците пренебрегват и факта, че стимулите за извършване на структурни реформи са частично ендогенни. В края на краищата без девалвация и перспективи за намаляване на дълга реформите биха облекчили проблемите само в краткосрочен план.

Причината, поради която тази опция – за напускане на еврозоната и финансиране, така и не беше предложена на Атина, изглежда ясна. Европейските кредитори на Гърция бяха категорично против идеята, но не е ясно доколко от МВФ са поставили тежест върху тази идея.

Ако се върнем към 2010 г., кредиторите бяха загрижени дълговата криза в Гърция да не се разпространи и в останалите държави от еврозоната. Ако тогава страната беше напуснала валутния съюз, той щеше да е поставен под заплаха, тъй като инвеститорите щяха да се чудят дали и другите силно задлъжнели страни от еврозоната не биха последвали Гърция.

Този риск обаче е още един аргумент в полза на предоставянето на опция за напускане. Има обаче нещо друго, което е дълбоко непривлекателно. Съвсем наскоро стана ясно, че кредиторите на Атина са загрижени за финансовите разходи на правителствата на държавите, които са финансирали страната. Латинска Америка през 80-те години обаче показа, че кредиторите имат по-добър шанс да си възстановят парите, когато длъжниците им растат.

С една дума, МВФ трябваше да разсее опасенията на Европа за “зараза” и трябваше да настоява за този трети вариант. Това щеше да е своеобразен вододел, защото щеше да сигнализира, че фондът няма да се задвижва от покорността пред лошите политики на неговите мощни членове и да се прекланя пред статуквото.

Не всичко е загубено. Ако настоящата стратегия се провали, третият вариант – подпомагане на Гърция за напускане на еврозоната, остава на разположение. МВФ трябва да го планира, за да даде на гръцкия народ избор за в бъдеще.

Междувременно управляващият директор на МВФ Кристин Лагард потвърди позицията на фонда, че гръцкият дълг трябва да бъде намален. Тя приветства одобряването на споразумението за третата спасителна програма от Еврогрупата, но предупреди, че гръцкият дълг е неустойчив. "Гърция не може да се върне към устойчиви нива на дълга със собствени сили", коментира Лагард, цитирана от Ройтерс.

Още икономически новини четете в Investor.bg