"Кръгът от приятели" на ЕС се превръща в огнен обръч

Мечтата на Европейския съюз да изгради "кръг от приятели" от Кавказ до Сахара се превръща в кошмар, след като Европа е залята от бежанци, тласкани от конфликти извън неговите граници, пише Пол Тейлър от Ройтерс.

За разлика от успеха на усилията му за разширяване на изток, които превърнаха бивши комунистически страни в процъфтяващи пазарни демокрации, започнатата през 2003 г. Европейска политика на съседство е зрелищен провал.

Тя предложи пари, техническа помощ и пазарен достъп, но не и членство на 16 страни на изток и юг в замяна на приемане на демократичните, административните и икономическите норми на ЕС.

"Като погледнем ситуацията сега, е трудно да не направим извода, че сме заобиколени не от "кръг от приятели", а от "огнен обръч", каза по-рано тази година бившият шведски министър-председател Карл Билд.

Неуспехът на ЕС да стабилизира или демократизира обкръжението си отчасти се дължеше на сили извън контрола на Брюксел: руското недоволство от разпадането на Съветския съюз, а също политическата и междуобщностната борба в Близкия изток.

Пет от шестте страни от Източното партньорство - Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан - са отслабени от неуредени "замразени конфликти", в които има пръст Москва. Шестата - Беларус - е толкова авторитарна, че е подложена на санкции от ЕС и отбягва предложението за споразумение за свободна търговия.

Служители от ЕС сега признават, че рамката, предназначена да ангажира и трансформира съседите на блока, е била сбъркана от самото начало заради смес от арогантност и наивност.

"Идеята беше да имаме кръг от приятели, които да се интегрират с нас, но без да стават членове на ЕС. Това беше доста покровителствено отношение, при което Европейският съюз казваше на всички какво да правят, защото смятахме, че те искат да бъдат като нас", заяви ръководителят на департамента на Европейската комисия за политика на съседство и разширяване Кристиан Даниелсон.

Погрешни предположения

Подходът на ЕС предложи твърде малка награда срещу прекалено много условия, с натрапливо наблюдение, на което авторитарните управници и местните олигарси от Минск и Баку до Кайро и Алжир инстинктивно се противопоставиха като на заплаха за техните интереси.

Той очерта отношения на принципа "един размер е подходящ за всички" с държави, които доста се различават по ниво на икономическо развитие и управление, като повечето от тях не са добре подготвени да прилагат огромното законодателство на ЕС в областта на пазара, околната среда или здравеопазването и сигурността.

А той предполагаше, че групи страни в Северна Африка или Южен Кавказ ще си сътрудничат и търгуват помежду си, докато в действителност те нямаха никакво или почти никакво желание да работят заедно.

Сега политиката на съседство на ЕС се преосмисля из основи, а на 17 ноември трябва да бъде оповестен по-умерен, гъвкав и диференциран подход. Остава да се види дали той ще се окаже по-ефективен.

Бившият британски посланик Иън Бонд, който сега работи в Центъра за европейска реформа, определи сегашната политика като "смес от непоследователност и самозалъгване".

При последния преглед през 2010-2011 г. беше отправен призив усилията да се съсредоточат върху насърчаване на "задълбочена и устойчива демокрация", отбеляза той.

Оттогава обаче две страни - Либия и Сирия - бяха обхванати от почти пълна анархия, в една - Египет - беше извършен военен преврат, а в няколко, включително Азербайджан, се засили потискането на гражданското общество и медиите, каза Бонд.

Сред малкото сравнително успешни примери са Тунис, Украйна и Грузия, които продължават да са уязвими за вътрешни и външни заплахи, а привилегированите икономически връзки не успяват да направят Израел податлив на усилията на ЕС за насърчаване на споразумение с палестинците, основано на признаването на две държани.

Нов реализъм

Служители от ЕС говорят за нуждата от нов реализъм, поставяйки преследването на общи интереси с партньорите пред това да им се изнасят лекции за човешките права и демокрацията.

Но Европейският парламент и държави членки като Германия и северните страни няма да са склонни да се отслаби натискът за приемането на подобни ценности.
Карл Билд например заяви, че "нашата загриженост за моментната стабилност не трябва да пречи на настояването ни за уважаване на човешките права, които в дългосрочен план са предпоставка за стабилността, към която се стремим".

Някои експерти казват, че предложението на ЕС за т.нар. "Задълбочени и цялостни споразумения за свободна търговия" (ЗЦССТ) е нереалистично и дестабилизиращо за икономиките на съседите, защото изисква от тях да отворят пазарите си за конкуренцията на ЕС, преди да имат кой знае какво да предложат на Европа.

Служители от ЕС обаче казват, че Украйна и Грузия, които сключиха подобни сделки с Брюксел въпреки руската съпротива, би трябвало да продължат с изпълнението им, за да укрепят икономическото си развитие.

Висшият съветник в Германския фонд "Маршал" Майкъл Лий, оглавявал департамента за разширяване на ЕС, каза, че Брюксел е отговорил на въстанията от Арабската пролет през 2011 г., като е предложил "неустойчив, дълъг, тромав, взискателен" процес на ЗЦССТ вместо бърз, но ограничен пазарен достъп.

По-добре би било да се предложи на страни като Мароко и Тунис незабавно премахване на ограниченията върху земеделски продукти като портокали и домати, каза той, но селскостопанските интереси в страни от ЕС като Франция, Испания и Италия се превърнаха в пречка.

Истината е, че спешната необходимост на ЕС да удържи и овладее притока на стотици хиляди бежанци от Близкия изток, Азия и Африка вероятно ще вземе предимство пред всички други приоритети в отношенията със съседите.

Това означава, че Брюксел ще отклони пари, определени за икономическо развитие и административна реформа, за да финансира проекти, с които да задържи бежанците на място и да ги убеди да не прииждат към Европа.

Кръгът от приятели ще трябва да почака по-добри времена. Засега ЕС иска само да се предпази от притока им.
 

/БТА/