Сирия: Ще има ли сделка между Русия и Саудитска Арабия

На 11 октомври Владимир Путин се срещна в Сочи с министъра на отбраната на Саудитска Арабия шейх Мохамед ибн Салман. Сергей Лавров води преговори с колегата си - саудитския външен министър Адел ал Джубейр. Страните обсъдиха ситуацията в Сирия и се разбраха, че е необходимо да възпрепятстват създаването на терористичен халифат, също и да започнат консултации на равнище военни с оглед определяне на цели за руските въздушни удари. Официалното посещение на високопоставени саудитски представители отрази тревогата на Рияд от засилващото се влияние на Иран в региона, пише Игор Деланое* в "Политком".

Въздушната операция на Русия в Сирия, започнала на 30 септември, изтласка на втори план бомбардировките, осъществявани от коалицията "анти-ИД" начело с Вашингтон от септември 2014 г. При все че руските и американските военни преговарят с цел да избегнат инциденти в сирийското небе, крайно малко вероятно е да стигнат до създаване на руско-американска коалиция под егидата на ООН. Участието на Русия обаче може дори да е изгодно някак за САЩ, изпитващи днес недостиг на инициатива в сирийската криза.

Откакто започнаха руските удари, Арабската лига мълчи. Саудитска Арабия и Катар се ограничиха да подпишат със западни страни обща декларация, приканваща за спиране на руската операция срещу т. нар. умерена опозиция. Обединените арабски емирства посрещнаха дори с одобрение руските бомбардировки срещу "Ислямска държава" и Фронта "Ан Нусра", а Египет открито подкрепя Москва. Турция, водеща от юли т. г. бойни действия срещу Кюрдската работническа партия (ПКК), се примири с присъствието на Башар Асад, докато изтече един преходен период.

Смаяна от бързината, с която бе приета руската инициатива, и подразнена от подхода на Вашингтон, постоянно протакащ сирийския въпрос, Саудитска Арабия би могла да възприеме засилването на стратегическите позиции на Русия в Близкия изток като един вид противовес срещу растящото влияние на Иран в региона. Трудните отношения между руснаци и саудитци в исторически план може да изострят интереса им от търсене на допирни точки въз основа на общото разочарование от политиката на Вашингтон в съседните им страни и общото недоверие към затоплянето между Иран и Запада.

Руско-саудитските отношения - един от определящите фактори за уреждане на сирийската криза, стигнаха неотдавна до сближаване по редица точки: саудитски петродолари финансират голяма част от военните договори на Египет, сключени през последните месеци, сред които и военни поръчки за 2 или 3 милиарда долара, възложени на Русия. Освен това саудитците платиха тази есен на Париж - поне отчасти, корабите тип "Мистрал", предназначени първоначално за Русия. А след като през септември Суверенният фонд на Саудитска Арабия обеща да инвестира 10 милиарда долара в руската икономика, се разбра, че Рияд е поръчал на Москва 950 бойни машини на пехотата БМП-3.

Москва пък предприе насрещна стъпка към Рияд, отправяйки през последните седмици сигнали, че може да участва в общи консултации за производството на петрол с ОПЕК. Това е силно послание - до момента Кремъл бе категорично против подобни дискусии с тази организация.

Условията за такава хипотетична руско-саудитска сделка се знаят: да се повиши цената на барел петрол (чрез свиване на производството от страна на ОПЕК) и същевременно може би Рияд да купи оръжия от Москва, а от страна на Русия - да гарантира оттегляне на президента Башар Асад след края на преходния период и да предостави на Саудитска Арабия "право на контрол" при оръжейни продажби за Иран.

А времето притиска Рияд - операцията му в Йемен буксува от март т. г. с риск да се превърне в провал; наред с това руско-шиитските и кюрдските действия в Сирия може бързо да променят силовия баланс в полза на сирийския режим, като укрепят позициите на Иран в страните от Близкия изток.

За края на октомври е насрочено заседание на руско-саудитската междуправителствена комисия - Рияд и Москва може би ще видят в него сгодно място, за да обсъдят мерки с цел по-нататъшно сближаване по сирийския проблем. И двете страни вече заявиха, че дневният ред на форума отрежда съществено място за енергетиката и военнотехническото сътрудничество.

* Игор Деланое е зам.-директор на Френско-руския аналитичен център "Обсерво".

/БТА/