Новият цикъл от насилие в израело-палестинския конфликт

Последната вълна от кървави атаки в Йерусалим и други части на Израел изглежда като нова и непозната досега, но в същото време носи белезите на болезненото минало, пише в-к “Ню Йорк Таймс”.

Новото е методът – ножовете, използвани от млади палестинци вместо камъните и бомбите от предишни големи бунтове, както и ролята на социалните мрежи за подтикване на тези единаци към самоубийствени мисии.

Но има и плашещи прилики с интифадите отпреди – бързото разширяване на кръга на атаките и усещането, че това е само началото на пореден мащабен въоръжен конфликт.

За момента нападенията с ножове доведоха до убийството на 7 израелци и поне 12 предполагаеми извършители. Това все още е далеч от случилото се при избухването на интифадите през 1987-ма и 2000-та години.

Тези атаки обаче дават представа за една нова генерация палестинци, готови на самоубийствени атентати, които не се нуждаят от групировка, за да се мобилизират.

За “Ню Йорк Таймс” Израел има пълното право да защити своите граждани и трябва да го стори. Разбиването на подобни вълни от насилие обаче изисква повече от самозащита, посочва авторитетното американско издание.

Изисква създаване на независима палестинска държава редом до Израел, за каквато настояват всички палестинци. В обстановка на постоянни атаки и блокади, подобна развръзка обаче не среща много поддръжници.

Първото голяма въставане на палестинците през 1987-ма година завърши с много жертви, но и с може би най-солидния опит за постигане на траен мир – Договорите от Осло. Но тогава имаше един лидер, който говореше от името на всички палестинци и израелски герой от войната, който имаше куража да поеме риска, свързан с отстъпки и подписване на мирна спогодба. Сега Ясер Арафат и Ицхак Рабин ги няма.

Махмуд Абас е далеч от това да бъде обединителна фигура за палестинския народ, още повече след като загуби контрол върху Газа за сметка на ислямистите от “Хамас”.

От другата страна израелският премиер Бенямин Нетаняху не показва особена заинтересованост за развитие по плана за две независими съседни държави. Дори работи усилено за изграждането на нови израелски селища в окупираните територии.

Случващото се в момента в региона – палестински тийнейджъри, които са били бебета по време на последната интифада, нападат израелци с ножове и биват застреляни скоро след това, би трябвало да е достатъчно ужасяващо, за да се даде тласък на нов мирен процес.

Цената на насилието е известна на всички. След толкова време на убийства и страх, пътят за излизане от този мрачен омагьосан кръг също е ясен – сядане на масата за преговори и постигане на реално, приложимо споразумение за траен мир.