Студ за смелчаците: Добре дошла, Сирия!

При все че някои скандинавски страни, най-вече Дания, се прочуха в медиите със строги правила за мигрантите, нека не ги наричаме прибързано нетолерантни. Те не стоят настрана от днешната криза, пише в свой анализ Би Би Си.

Мигрантският поток към Европа не отслабва, както усещат и скандинавските страни. Само през миналата година в Дания са поискали бежански статут 14 хиляди души, а в Швеция - 80 хиляди, сочат официални данни.

Андрей Рогачевски от град Тромсьо разказва, че в Норвегия, където работи, тази година са пристигнали вече към 18 хиляди бежанци (над 10 на сто от тях - през набиращия популярност ГКПП Стурскуг на границата с Русия).

Положението далеч не е като в Германия, където само през първото тримесечие от 2015 г. надойдоха 73 хиляди мигранти, но цифрите надхвърлят в пъти предишната, съвсем доскорошна бройка.

В Норвегия не е имало толкова непредсказуема ситуация от 1988 г., признаха тези дни хора от северната регионална имиграционна служба. Седемдесет и седем мигранти минаха в събота руско-норвежката граница, а през цялата минала седмица в страната дойдоха около петстотин.

Наближава зима - къде да ги настанят? Норвегия не е бедна страна, но ще е преувеличение да кажем, че само чака квартиранти за квадратни километри пустееща жилищна площ - камо ли пък в слабонаселените райони отвъд полярния кръг.

В Арктика впрочем са много любезни към всички идващи за постоянно, защото не всеки има сили да живее тук и желаещите не са много. В Тромсьо и околностите - област с население от 162 хил. души, скоро ще пристигнат близо 600 мигранти и едва ли ще има конфликти с тях. За настаняване на бежанци край границата се използват в момента например един спортен център и бивши войнишки бараки, но това естествено е само временна мярка.

Дали скандинавските страни - с техните общопризнато високи морални стандарти и жизнено равнище, имат принципни и трайни решения за бежанските проблеми?

Навсякъде е различно

Една-единствена рецепта май няма. Изглежда, вариантите за решение зависят от няколко фактора.
Сред тях е например броят на хората в страната. Колкото по-малобройни са коренните жители, толкова по-болезнено може да бъде възприет напливът на бежанци.

Сред тях са и доходите на човек от населението. Впрочем, повишената вероятност заможните лица и държави да развиват благотворителна дейност невинаги се реализира на практика.
Сред тях е и съставът на съответното правителство. Левите и левоцентристките партии по принцип са по-благосклонни към бежанците от десните и десноцентристките.

Сред тях е и юридическият статут на страната в Европа. Швеция примерно трябва да се подчинява, щом ЕС спусне квоти за преразпределяне на бежанци сред страните членки, а Дания и Норвегия могат да следват собствена линия по въпроса. Сред тези фактори са и доминиращите нагласи в гражданското общество, склонни към промени.
В този контекст няма нищо чудно, че Норвегия, Дания и Швеция - втората, шестата и седмата държава по доход на човек от населението според Световната банка (в Норвегия и Дания живеят по над пет милиона души, а в Швеция - над девет милиона), реагират на кризата по различен начин.

"Добре дошла, Сирия!"

Управляващите в Швеция социалдемократи не само че приемат в страната най-много бежанци след Германия (чието население почти 10 пъти надхвърля шведското), но обещават конкретно на сирийците (които са твърде много сред бежанците) постоянни разрешителни за пребиваване.

Десноцентристкото правителство на Дания обаче издава на сирийските бежанци само временни разрешителни за една година, намалява помощите за самотни пълнолетни бежанци наполовина (а животът в Дания е по-скъп, отколкото в Швеция) и публикува в ливански вестници обяви, че въвежда по-строга имиграционна политика. Целта е сирийските бежанци в Ливан - над един милион души (при едва четири милиона ливанци), да мечтаят за каквото си искат, но не и за Дания.

Норвежкото десноцентристко правителство също действа чрез обяви - поставя в обществения транспорт съобщения, че финансира доброволното връщане в родината на мигранти, чиито молби за пребиваване са отхвърлени. Също се кани да намали бежанските помощи и да връща обратно онези, които минават границата в Стурскуг и искат убежище в Норвегия, макар да са го получили вече в Русия.

Но гражданското общество и в Норвегия, и в Дания активно се включва в кампании за подпомагане на мигрантите (по-специално чрез натиск върху правителствата) под лозунги "Добре дошла, Сирия!" и "Спасете децата бежанци".
А общините в Северна Норвегия ще трябва догодина да изнамерят някак жилища за 2600 бежанци, което не е лесно.

Засега ми идва наум една реплика от канадския документален филм "Корпорацията" (2003 г.), в следния смисъл: "Не е зле да припомним на богатия бял човек, че такива като него са малцинство в този свят".

(БТА)