Eagles of Death Metal за "Батаклан", ужасът... и волята за живот

Членове на калифорнийската рок банда, които свиреха в концертната зала "Батаклан", когато джихадисти нахлуха и започнаха безмилостното си клане, разказаха за кошмара, който са преживели.

Фронтменът на бандата, Джеси Хюс сподели, че е бил на секунди от смъртта, когато един от джихадистите се е опитал да го застреля. Животът на Джеси е спасен по чиста случайност.

Барабанистът Джулиан Дорио допълва, че се е крил зад барабаните си и е пълзял по сцената, надявайки се да избегне убийците. Басистът Мат МакДжънкинс пък се е свил в стая зад сцената, с фенове на бандата. Хюс, Дорио, и други членове на бандата разказват всичко това пред "Vice".

Всички музиканти, които са били на сцената, са оживели, но в атаките загива Ник Александър, член на екипа им. Фронтменът Хюс разказва, че Ник е издъхнал в тишина, защитавайки приятелите си от куршумите.

Борейки се със сълзите Хюс разказва: "Мисля си за Ник, който защити приятелите си. Той остана тих, не призова за помощ, докато кървеше до смърт. Той не искаше никой друг да пострада".

Хюс и съоснователят на групата Джош Хом, който не е бил в Париж, разказаха, че много от феновете на Eagles of Death Metal са загинали, защото не са искали да оставят приятелите си. Дори и това да означава да се изправят лице в лице с терористите.

В трейлърът към интервюто те раказаха как феновете им са се скрили в съблекалнята на групата. Всички те, освен едно дете, скрило се зад якето на един от музикантите, са били безмилостно разстреляни.

"Хората се правеха на мъртви и бяха толкова уплашени. Толкова много хора загинаха, защото не искаха да изоставят приятелите си. Толкова много хора застанаха пред други", разказват музикантите.

Всеки от членовете на групата разказва за личното си спасение. Хюс разказва, че е бягал през "лабиринт" от коридори на залата. Той е търсел приятелката си Тюздей Крос. Накрая обаче се озовал на улицата, без нея.

"Не я видях до сцената затова избягах до съблекалнята и отворих вратата - тя не беше там. После отворих вратата към коридора - и тогава видях стрелеца. Той се обърна към мен, тогава автоматът му се заклещи в касата на вратата", споделя Хюс.

"Тогава си помислих: "По дяволите!". Обърнах се, защото знаех, че много хора вървят след мен. Мислех си: "Не, не, не, не, не, не, не идвайте насам!". Тогава се обърнахме и избягахме. Още не бях намерил Тюздей", Хюс открил приятелката си едва на улицата.

Заедно с още стотици фенове, Хюс успял да избяга до близко полицейско управление.

Междувременно барабанистът Дорио се опитвал да се спаси, докато пред очите му се разкривала гледката на безмилостни джихадисти, които стрелят напосоки.

"Първоначалните изстрели бяха толкова мощни, поне за мен, и веднага разбрах, че нещо не е наред", разказва той. "Веднага се "изстрелях" от стола си. Обърнах се, погледнах през барабаните към единия усилвател... видях двама мъже... те просто стреляха безмилостно в публиката", споделя Дорио.

Той започва да пълзи по сцената. Барабаните и другата техника остават пред него и го предпазват от изстрелите. Когато успял да стигне края на сцената веднага скочил и побягнал към един от изходите. Изскочил на улицата.

През това време басистът Мат МакДжънкинс е хванат в капан, по време на цялата атака, която приключва с щурма на полицията. Той веднага е хвърлил баса си и е избягал зад завесите. Феновете също са се опитали да се скрият в стая зад сцената.

"Стив, нашият мениджър, също беше там. И двамата си мислехме едно и също - няма излизане от тук", спомня си Мат. Той виждал светлините от картечниците, проблясъците. "Тогава си помислих: "Наистина ли искам да бягам през сцената?". Решил е обаче да остане отзад и да се надява за най-доброто.

Там се спасяват и много фенове. Някои от тях - простреляни, ранени, кървящи. Други са се опитали да барикадират вратата със столове.

"Имаше нещо като мини хладилник, някой беше оставил бутилка шампанско в стаята, за след шоуто. Ако някой влезеше - това имахме като оръжие", споделя Мат. Докато ранените се опитват да спрат кръвотечението си, стаята почва да се наводнява.

Всички те остават там, докато полицията не успява да спре атентаторите. Три часа, в които са слушали всичко онова, което се случва в залата.

Въпреки че музикантите са уплашени от атаките, те искат да се върнат в Париж. Хюс разказва, че искат да са първата група, която да свири в "Батаклан", когато той отново отвори врати.

"Ние бяхме там, когато залата замлъкна. Нашите приятели отидоха там, за да гледат рок енд рол и умряха. Ние искаме да се върнем там и да живеем", завършва интервюто им.