Култът към Цзинпин – полъх от ерата на Дзедун

Партийният вестник "Женмин жибао" публикува на първа страница 11 заглавия с името на президента на КНР. Централната телевизия също непрестанно разказва за инициативите на Си Цзинпин. Това породи спорове сред чуждестранните наблюдатели за това кой всъщност управлява страната - един човек или колективното ръководство на Китайската комунистическа партия (ККП).

Според експертите възпяването на новия лидер напомня за времето на Мао Дзедун. На практика обаче сегашният генерален секретар, чийто баща е бил репресиран по времето на културната революция, не се стреми към абсолютна власт и при ръководството на икономиката се опира на премиера Ли Къцян.

Руснаците не може да бъдат удивени от дискусии за това кой взима съдбоносните решения - един човек или неголяма група приближени до "трона". Нека си припомним споровете в кухнята от епохата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев. Въпросът не е загубил актуалност дори и днес.

В Китай за разлика от Русия компартията не е загубила властта. Политическите реформи протичат само в рамките, които ККП допуска. Поднебесната империя, въпреки икономическия си ръст, обаче има да преодолява сложни препятствия. От лидера зависи наистина много.

На този фон държавните медии издигат на пиедестал постиженията на Си Цзинпин. Броят на публикациите и изявленията по телевизията превиши съответните данни за неговите предшественици на поста президент на Китай. Изследователи от Хонконгския университет пресметнаха, че за 18 месеца от идването му на власт Си Цзинпин е бил споменат в централния орган на ККП 4725 пъти, Ху Цзинтао - 2405 пъти, а Цзян Цзъмин - 2001.

След смъртта на Мао Дзедун и отстраняването от власт на неговия политически наследник партията предприе енергични мерки против самовластието и произвола. Една от тези мерки бе решението генералният секретар да не може да остава на държавното кормило повече от два мандата, т. е. 10 години

Въпреки това, пише "Уолстрийт джърнъл", култът към лидера става все по-осезаем. Като потвърждение вестникът посочва, че в петък органът на ККП вестник "Женмин жибао" публикува 11 заглавия с името на Си Цзинпин на първата си страница. На него бе посветена и значителна част от втора и трета страница. От печатния орган на ЦК не изостава и телевизията. Освен това беше разпространена книга от 515 страници, съдържаща най-ярките цитати от речите на лидера.

В разговор с "Независимая газета" главният научен сътрудник на Института за Далечния изток при Руската академия на науките Яков Бергер каза, че "наистина се създава култ към Си, и това започна да се забелязва едва ли не от момента, в който той зае най-високия пост. То се проявява в различни форми - не само в пресата, но например и в мултипликационните филми, в които се разказва за личните качества на ръководителя. "Достига ли това явление равнището при Мао, не се наемам да съдя. Култът при Мао бе безпрецедентен. Само с махане с ръка той можеше да започне културна революция, да свали предишната система. Сега системата е по-устойчива. Си Цзинпин не би могъл да прави същото, което правеше Мао", пише още коментаторът.

Ако при Мао нямаше хора, които можеха да се усъмнят в неговото величие, то сега тази кампания се натъква на известно противодействие. Въпреки това Си съсредоточи в ръцете си голяма власт. В състава на ЦК са създадени малки ръководни групи и половината от тях се оглавяват от Си Цзинпин. Това, по същество, е главната власт в страната. Най-главната комисия - по задълбочаването на реформите, също се оглавява от Си. Подобно е положението и с властта в армията. При предшествениците пълномощията отчасти се делегираха и на военните. А сега на практика Си Цзинпин командва и гражданското общество, и военните структури, заключи експертът.

В Китай обаче дори славещото се като либерално издание "Седмичник на Юга" смята такава концентрация на пълномощията за необходима. Та нали генералният секретар въплъщава решимостта на ръководството да проведе пазарни реформи. А без тях страната ще "тръгне към дъното, подобно на "Титаник".

Когато чуждестранните коментатори сравняват Си с Мао, те кой знае защо не споменават, че бащата на сегашния генсек сам е пострадал по времето на културната революция. Тоест лидерът няма намерение на допуска крайности, характерни за онази епоха.

Освен това, ако се съди по изказвания на китайски аналитици, разделянето на пълномощията с премиера Ли Къцян все пак е факт. Си отделя първостепенно внимание на външната политика, а Ли се е концентрирал върху икономиката. Неслучайно сред икономистите се обсъждат критерии за ръста, формулирани от шефа на правителството. Както отбелязва излизащият в Сингапур "Стрейт таймс", Ли призна, че данните за БВП (брутния вътрешен продукт) на Китай не са много надеждни. Вместо това той предложи за измерване на ръста на икономиката да се използват такива показатели като заетостта, личните доходи и подобряването на околната среда.

/БТА/