Големите губещи от вота във Франция – Саркози и Оланд

Победата на крайно-десният Национален фронт в първия тур на местните избори във Франция ще има отражение далеч отвъд формирането на местните парламенти и шокът ще се усети навсякъде в Европа, пише в коментар на "Политико".

Във всяка една европейска столица, политиците ще размишляват върху резултатите и ще се чудят как така анти-имиграционно, анти-ЕС движение успя да стане първата политическа сила във Франция. Те ще се тревожат какво ли значи това за Европа във времена на криза.

Националният фронт може и да вземе два, три или повече региони на Франция след втория тур на 13 декември, но кашата вече е забъркана.

Какво научихме?

Завръщането на Льо Пен в нормалното русло се отплаща

Марин Льо Пен, лидерът на Националния фронт, дъщеря на основателя на партията Жан-Мари, жъне последиците от стратегията, която откъсна партията от крайно дясното. Тя отърси партията от екстремистката стигма и се насочи към позабравената работническа класа, за която Льо Пен твърди, че е изоставена от политическите партии и в ляво, и в дясно.

Тя има доста добър шанс да спечели и после да управлява региона Нор-Па-дьо-Кале, който има по-голямо население от 12 от страните-членки в ЕС. Нейна лична победа, тя събра повече от 40% от гласовете в район, исторически верен на комунистическите и социалистически партии. Това показва колко много гласове са се отдалечили от управляващото ляво след 7 години икономическа криза.

Племенницата на Льо Пен, Марион Маршал-Льо Пен, която е по-консервативна от леля си, най-вече по социалните въпроси, се справи дори по-добре в региона Прованс. Други от кандидатите на партията също се справиха доста по-добре от очакваното, показвайки че гласуващите не са просто слепи привърженици на Марин Льо Пен.

Крайно левите може би ще трябва да се обединят, за да спрат Льо Пен

Социалистическата партия реши да оттегли кандидатурите си от втория тур в регионите, където са трети. Също така партията призова гласоподавателите си да подкрепят консервативните кандидати след седмица, за да не се стигне до победа на Националния фронт. Това е и примера в Севера - в Прованс, в Алзас, където дясната ръка на Флориан Филипот събра 35% от гласовете.

Националният фронт все пак още може да бъде победен във втория тур ако всички или повечето гласоподаватели на социалистите решат да подкрепат дясноцентристките партии. Но пък това ще потвърди многократно казаното от Льо Пен за заговор между големите партии да я държат далеч от властта.

Изтегляйки кандидатите си от така наречения "Републикански фронт" срещу Льо Пен, социалистите се разграничиха от консервативния лидер Никола Саркози. По-рано в неделя Саркози отказа подобна тактика и каза, че не иска неговата Републиканска партия да се оттегли или пък съюзи с левите си конкуренти. Веднага щом вторият рунд приключи на 13 декември обвиненията кой е отговорен за победата на Льо Пен ще завалят.

Саркози и Оланд са загубеняци

Президентът Франсоа Оланд се радва на нарастваща популярност след атентатите в Париж на 13 ноември. Това обаче нямаше значение в неделя.

Новият акцент върху въпросите по сигурността, и призивите за по-твърда позиция спрямо мигранти и бежанци поставиха Оланд точно там, където си беше и преди - непопулярен президент, неспособен да се справи с високата безработица. Която, между другото, е за първи път по-висока от средната за еврозоната.

Това е лична загуба за Оланд, който преди 5 години поведе тогава опозиционната Социалистическа партия към триумфална победа в местните избори. Те загубиха в само 1 от 21 региона.

Но френският лидер остана необиайно тих в последните седмици и не участва в кампанията, придържайки се към ролята си на президент и твърде зает с международните въпроси, като борбата с "Ислямска държава". Почти без резултат.

Все пак доброто представяне на популярния военен министър Жан-ив Льо Дриан в региона Бретан показва, че членовете на правителството, които са все още популярни, могат да привличат гласоподаватели.

Но поражението на Оланд не е победа за вечния му опонент Саркози. Бившият президент също е от загубилите в неделя.

В много региони с традиционно консервативни избиратели, те предпочетоха Льо Пен. Такъв е случаят в Прованс, където Кристиян Естроси, подкрепения от Саркози, привлече едва 25% от избирателите срещу 42% за Марешал-Льо Пен.

Стратегията на Саркози за твърда реторика, която да се конкурира с тази на Националния фронт, не убеди много хора.

Погледите са вперени в 2017 година

Остават 18 месеца до президентските избори, а резултатите от  вота в неделя ще бъдат разгледани под лупа, за да се оценят шансовете на потенциалните кандидати. Но дори и Франция да стана трипартийна страна, много неща могат да се случат до май 2017.

Предварителните резултати от неделя вечерта показаха, че партиите от лявото, събраха около 35% от вота. Консерватори, републиканци и други спечелиха около 30%. Националният фронт - между 29 и 31%.

Социалистическите лидери започнаха да въртят плочата, че лявото все още е основното политическо движение във Франция. Това може би показва, че са били прави да настояват за общи кандидатури в регионалните избори. Но и  показва провала им в опита да убедят и други партии да го направят.

Тайната надежда на социалисти и на консерватори е Националният фронт да се провали в нещото, което никога не е постигал – изпълнителната власт в голям регион. Партията няма управленски опит и гласоподавателите ще имат шанса да видят как те вдигат данъци, управляват бюджети, спорят с училищни настоятелства и взаимодействат с други регионални власти.

Останалите партии се надяват, че очите на избирателите ще се отворят, след като видят Националния фронт в действие.