"Фигаро": Една година след атентатите от януари в Париж

Година след атентатите срещу редакцията на в. "Шарли ебдо" и срещу еврейския супермаркет в Париж, френският в. "Фигаро" припомня какво се случва с някои от пряко засегнатите в тези трагични събития, станали в периода 7-9 януари.

Вдовицата на карикатуриста Жорж Волински, убит от братя Куаши в редакцията на сатиричното издание - Мариз Волински, не крие гнева си година по-късно, защото смята, че редакцията на вестника не е била достатъчно добре пазена. Тя посочва, че през април 2013 г. френският полицейски синдикат Алианс е упражнил натиск върху правителството, за да намали наблюдението над редакцията.

Съпругата на полицая Франк Бренсоларо, пазил главния редактор на изданието, карикатуриста Стефан Шарбоние или Шарб - Ингрид Бренсоларо, пък преди броени дни подаде иск при главния прокурор на Париж Франсоа Моленс, в който настоява да се провери дали сигналите за заплахи срещу изданието са били разследвани и дали са взети необходимите мерки за сигурност. В нападението загина както Шарбоние, така и Бренсоларо.

Журналистът Лоран Леже, който оцеля в масовото убийство в "Шарли ебдо", днес казва, че е загубил способността да се смее. Той споделя, че е оцелял защото е седял от другата страна на масата, около която се била събрала редакцията на изданието, когато братя Куаши откриха огън в заседателната зала. Леже се плъзнал под масата, а братя Куаши застреляли всички само от едната й страна.

Журналистката от "Шарли ебдо" Зейнеб ел Разуи, която не беше в сградата в момента на нападението, днес живее под непрестанна охрана, тъй като е получавала множество заплахи за живота си, но това не й пречи да пътува в чужбина и да дава конференции в защита на свободата на словото. Тя смята, че най-голямата обида на религията е била нанесена от братята Куаши преди една година, когато те са превърнали тяхната така наречена вяра в най-грозната карикатура.

Тридесет и три годишният Жереми Ганц оцеля по чудо в стрелбата в изданието, но в ръцете му умря най-близкият му приятел Фредерик Боасо. И двамата са част от фирмата Содексо, която отговаря за поддръжката на сградата и в деня на нападението бяха там за дейности по поддръжката. Днес Жереми сграда от безсъние и дори спрял да работи за един месец през ноември, когато станаха новите атентати в Париж.

Авторката на криминални романи Перл Ан е "имала зловещата чест" да се озове лице в лице с единия от тежко въоръжените братя Куаши, докато преди година е била на среща в офиса на фирма, помещаваща се в същата сграда, в която била и редакцията на "Шарли ебдо". Въоръженият Куаши нахлул в стаята, в която Перл Ан се намирала в този момент и я попитал лаконично: "Тук ли е "Шарли ебдо"? И ти коя си?". Тя изгубила ума и дума и Куаши излязъл от стаята, оставяйки я невредима. След този шок, година по-късно, писателката изобщо не успява да се концентрира и да пише трилъри.

На 7 януари преди година в предградието на Париж Фонтене-о-Роз 33-годишният Ромен е ранен, докато прави джогинга си. Той успя да избяга от мястото на нападението с три огнестрелни рани. Днес куца и не може да движи дясната си ръка. Оръжието, с което е стреляно по него, е било използвано от Амеди Кулибали, когато атакува еврейския супермаркет на 9 януари миналата година и уби в него четирима заложници.

Малко преди нападението на редакцията на "Шарли ебдо", на 7 януари беше убита общинската полицайка Клариса Жан-Филип от Мартиника. Тя беше застреляна от Кулибали в предградието на Париж Монруж. Година след това майка й Мари-Луиза не може да преживее загубата и дори си е татуирала лика на дъщеря си на ръката си. Миналото лято в родното село на Клариса на остров Мартиника беше открита статуя в нейна памет, направена по снимката на тази 26-годишна жена.

68-годишният Ален Куанон, дипломат в пенсия, бивш посланик и настоящ служител в компания в района на еврейския супермаркет, атакуван от Кулибали, година по-късно се е върнал към живота си на активен пенсионер. По време на заложническата криза в магазина, той се държи най-хладнокръвно от всички и е от групата заложници, които са разположени от Кулибали в една от алеите между щандовете. За да не се поддаде на паниката, Куанон анализира вътрешно с ирония речта, която произнася Кулибали пред заложниците и я определя като пропаганда за напълно неразбиращи от исляма хора, примесена с методичната студенина на СС по времето на нацизма.

Голяма част от еврейските заложници в магазина или емигрираха в Израел, или се готвят да го направят. Служителите в магазина не се върнаха на работа там.

Йохан Дораи, оцелял от заложническата криза заедно с бебето си на 10 месеца, криейки се в хладилна стая, днес почти не излиза и всички покупки му се доставят директно у дома.

Валери Брахам, съпруга на Филип Брахам, единия от убитите заложници в магазина, днес избягва да показва своята еврейска принадлежност и кара и децата си да го правят. Тя избягва дори да споменава имената на децата си, когато е сред хора, за да не стане ясно, че са евреи.

Двадесет и шест годишният малиец Ласана Батили, служител на еврейския супермаркет, помогнал на няколко души да се скрият от нападателя, година по-късно е известен, награждаван, вече е френски граждани и преди броени дни издаде книга, в която твърди, че не е герой, а обикновен човек. Днес работи в парижката община и има асоциация, помагаща на селото му в Мали и на младежи от проблемни френски квартали.

Лилиян Льопер е графичен дизайнер в град Дамартен ан Гоел, който девет часа се криеше в шкаф в мивка в печатницата, в която работеше, в момент, в който братя Куаши се бяха барикадирали в сградата. Днес когато шефът на печатницата се опитва да поднови работата й, Лилиян е единственият служител, който отказва да се върне там след преживения шок.

Мишел Каталано, шефът на печатницата, пък часове наред е държан за заложник от братята Куаши. Днес той страда от безсъние, припомня си с ужас за насочените към него автомати. Сега Каталано се опитва да възстанови бизнеса си и в края на януари ще започне да строи нова сграда на печатницата, тъй като старата пострада тежко при щурма на специалните сили срещу братя Куаши. /БТА/