Размразяване "САЩ - Иран" за сметка на Саудитска Арабия

Влизането в сила на споразумението по иранската ядрена програма в допълнение с размяната без прецедент на затворници между Вашингтон и Техеран скрепи сближаването между Съединените щати и Иран за сметка на историческия американски съюзник Саудитска Арабия, пишат Никола Ревиз и Дейв Кларк от Франс прес.

Вашингтон официално заявява, че няма никакъв проект за помирение с Ислямската република и никакво прекрояване на съюзите му в Близкия изток. Но според анализатори правителството на Барак Обама храни надежди за възстановяване на баланс между двете страни съперници от Персийския залив - Саудитска Арабия и Иран - с амбицията да сложи край на войните в региона като тази, която разруши Сирия.

Опарени от военните си намеси в Близкия изток през 90-те години на 20 век и първите 10 на 21 век, САЩ заложиха на размразяване на отношенията с "черната овца" Иран - 35 години след скъсването на дипломатическите отношения, с риск да изоставят саудитския си съюзник.

"Визията на Обама за Персийския залив е равновесие", обобщава Фредерик Уери от изследователския Фонд за международен мир "Карнеги". Ако Рияд и Техеран "успеят поне да се изслушват, това ще улесни изтегляне на САЩ (от Близкия изток, бел. АФП) и насочване на приоритетите към Азия", каза анализаторът, имайки предвид политиката на преориентиране към Азиатско-Тихоокеанския район, за която Обама милее от 2009 г.

Но последният скок на напрежението между Саудитска Арабия и Иран "разби на пух и прах тази амбиция за баланс".

Сунитската саудитска монархия и шиитската ислямска република Иран се конфронтират в конфликтите в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен.

Взаимната им ненавист се изроди в началото на януари в открит сблъсък: Рияд скъса дипломатическите отношения с Техеран след нападения срещу саудитското посолство. То бе извършено от иранци, разгневени от екзекуцията на шиитски духовник в Саудитска Арабия. Американската дипломация, която бе предупредила неофициално Рияд какви опасности крие такава екзекуция, се въздържа открито да вземе страна и само призова за помирение.

Според Карим Саджапур от Фонда за международен мир "Карнеги" демонстрираната от САЩ неутралност създава проблеми.

"Това, която различава президента Обама от други президенти след 1979 г., е че в тази иранско-саудитска криза САЩ не застават ясно на страната на Саудитска Арабия. Навремето те винаги бяха ръка за ръка. Това със сигурност вбесява" Рияд, обяснява анализаторът.

"Сред държавите от Персийския залив има усещане, че Обама има афинитет към персите, персийската цивилизация, но не и към (арабските, бел. АФП) страни от Персийския залив", смята Саджапур.

Свръхбогатата саудитска петролна монархия, защитена от американския военен чадър, изпитва "някаква стратегическа ревност, изконен страх, че САЩ отново ще се сближат с Иран и ще установят под някаква форма регионално равновесие", допълва Уери.

Това би било връщане към "стратегията с двата стълба" на президента Ричард Никсън от 70-те години, която разчиташе едновременно на Рияд и на Техеран за гарантиране на сигурността в Персийския залив.

На доктрината обаче бе сложен край след ислямската революция от 1979 г., продължилата 444 дни заложническа криза в американското посолство и скъсването на дипломатическите отношения през април 1980 г.

Съединените щати и Иран възстановиха отношенията си единствено в името на ядрените преговори, подновени през есента на 2013 г., след 18 месеца тайни преговори. В крайна сметка на 14 юли 2015 г. бе сключено споразумението във Виена, влязло в сила в събота. То трябва да гарантира, че Техеран няма да се сдобие с атомна бомба, в замяна на вдигане на санкциите.

Текстът е знак за успех на усилията за неразпространение (на ядрените оръжия) и на американско-иранския диалог.

Доказателство за това е обявената в събота размяна на заложници между САЩ и Иран. Подобен сценарий бе немислим преди няколко месеца. "Дипломацията винаги е нашият пръв избор, а войната е средство в краен случай", заяви американският държавен секретар Джон Кери.

Освен това случаят от миналия вторник с десетимата американски морски пехотинци, които се бяха заблудили и попаднали в ирански териториални води, се уреди за 24 часа. Ръководителят на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф изрази тогава задоволство от добрия "диалог" с Вашингтон, нямащ нищо общо със "заплахите" в миналото.

Саудитският външен министър Адел ал Джубейр разкритикува на срещата в Лондон с Кери миналия четвъртък ролята на Иран във войни, унищожения, тероризъм, дестабилизиране и намеса в делата на други страни.

Според Алберто Фернандес, вицепрезидент на Института за близкоизточни медийни изследвания, САЩ са поели "пресметнат риск", сближавайки се с Техеран. Уравнението обаче изглежда нерешимо: "Как да затоплим отношенията с Иран, без да ядосаме съюзника си" Саудитска Арабия , се пита този бивш американски посланик.
 

/БТА/