В Русия се страхуват от нов държавен фалит

Руските политици бият тревога заради непрекъснатото поевтиняване на петрола и предупреждават за опасност от нов държавен фалит. Анализаторите обаче засега са спокойни, разчитайки, че петролните концерни ще могат да избегнат неплатежоспособност, пише Андре Балин във в. "Ханделсбалт".

Премереният оптимизъм на руското правителство е изчезнал - на авторитетния Гайдаровски форум в Москва икономическият министър Алексей Улюкаев говори за нова икономическа реалност, към която Русия трябва да се приспособи. Финансовият министър Антон Силуанов предупреди, че предвид ниските цени на петрола дори има опасност да се повтори фалитът на държавата от 1998 година, ако Русия не си наложи бюджетна дисциплина.

За инвеститорите подобни думи са предупреждение, което трябва да бъде прието сериозно. В Русия рисковете се увеличават, въпреки че още е рано за паника.

Сегашната цена на петрола от около 30 долара за барел е болезнена за склонните към харчове разпоредители с бюджетни средства сред руските управляващи, но за петролните концерни ценовото равнище не е критично.

Говорителят на Роснефт Михаил Леонтиев поясни, че при подобна цена концернът дори ще може да продължи с прилагането на плановете си за разработка на офшорни находища. През есента президентът на концерна Игор Сечин дори изчисли чистите производствени разходи на компанията на четири долара за барел.

Конкурентът му Лукойл при сегашната цена на черното злато ще свие инвестиционните си разходи с 20 %, твърдят източници от компанията. Дори при Лукойл обаче актуалната печалба не е застрашена, тъй като разходите за добив се равняват на 3,68 долара за барел.

Руските петролни концерни са устойчиви към колебания в цените на петрола, сочи анализ на Merrill Lynch. Помага им връзката между понижаващите се цени на петрола и курса на рублата, както и гъвкавата данъчна система. В действителност данъчната система в Русия е разработена по такъв начин, че държавата задържа лъвския дял от печалбите. При спад на цените обаче държавата поема и най-големи рискове, отбелязва вицепремиерът Аркадий Дворкович.

Най-големите петролни концерни ще останат на печалба дори при цена на петрола от 15 долара за барел, според Илдар Давичин, анализатор на Renaissance Capital. Най-големият риск за тях е да не бъде променена данъчната политика, тъй като приходите на Кремъл намаляват. Въпреки това концерните, чиито акции се търгуват на борсата, не са заплашени от фалит, според Антон Рубцов от Vygon Consulting.

При все това вече има една от жертва на поевтиняването на петрола - рублата. Още през декември руската валута загуби 10 % от стойността си спрямо еврото и долара. Според повечето анализатори низходящата тенденция ще продължи. Ако петролът върви надолу към 25 долара за барел, то най-вероятно още през пролетта на тази година ще станем свидетели на курс от 100 рубли за долар, прогнозира Алексей Антонов, анализатор на Alor Broker.

Това вероятно отново ще ускори инфлацията, което пък изправя централната банка пред проблеми. За да стимулира икономиката, институцията би трябвало да понижи лихвите, но високата инфлация й връзва ръцете, така че ще трябва да продължи да се придържа към високите водещи лихви.

Недостигът на кредити в Русия също остава актуален проблем, като западните санкции, които засягат най-вече финансовия сектор, ще останат в сила поне още половин година. За фондовия пазар това са извънредно лоши предпоставки.
Във всеки случай акционерите в Русия трябва да задържат дъха си за дълго, при това не само акционерите на петролните и газови компании. Според данни на Силуанов брутният вътрешен продукт на страната и през 2016 година силно ще се понижи (с 2,5 % до 2,7 %). Освен това шокът на китайските борси попари и надеждите за растеж, подхранван от външни фактори.

"Бурята на световните борси няма да премине толкова бързо", казва Андрей Верников от Zuerich Capital Management.

Руският фондов пазар остава под натиск. Според Верников има опасност деноминираният в рубли индекс MICEX скоро да спадне от сегашните 1670 пункта до 1630 пункта (в края на борсовата търговия на 18 януари индексът се понижи до 1622,43 пункта - бел. прев.), а при доларовия индекс RTS сривът може да бъде още по-голям.

Според експерти сред най-големите губещи е енергийният гигант Газпром.
Анализаторите обаче са положително настроени към Сбербанк или компанията за търговия на дребно с техника М.Видео.

На пазара на облигации също много неща зависят от действията на централната банка. През изминалата година засиленото участие на руските пенсионни фондове на пазара непрекъснато отваряше нови източници на приходи. Само за периода април-май 2015 година фондовете са инвестирали 550 милиарда рубли, които преди това бяха замразени. Едва след това чуждестранните инвеститори, макар и колебливо, стъпиха на пазара.

Емитентите на облигации разчитат основно на пенсионните фондове и през тази година.

До средата на годината почти няма да се наблюдава интерес от чуждестранни инвеститори, прогнозира Михаил Румянцев от Росбанк. Те са направили по-големи нови инвестиции през втората половина на 2015 година, припомня той.
 

/БТА/