Русия бърза с ударите в Сирия, за да диктува мира

Москва се включи в боевете в Сирия, за да си върне значението в международната дипломация. Тя постигна това донякъде и се надява да използва своята въздушна мощ, за да диктува условията за примирието и бъдещите мирни преговори, пише Владимир Исаченков от АП.

Руските бойни самолети помогнаха на сирийската армия да напредне на широк фронт и да се доближи до най-големия град в страната Алепо. От друга страна подкрепяната от Запада опозиция е раздробена и отслабена.

Така че сега, когато разговорите се изместиха към примирие, сирийският президент Башар Асад (единственият съюзник на Москва в региона) е в силна позиция, в каквато не е бил от години. Нещо повече - Русия се изявява като необходим глобален играч, който държи ключа за излизането от петгодишния конфликт, наводнил Европа с бежанци. И Съединените щати не могат да се надяват да прокарат плана си за приключване на войната без сондажи с Русия.

Но това не означава, че пред руския президент Владимир Путин няма проблеми. Турция, Саудитска Арабия и други регионални играчи, подкрепящи враговете на Асад, с недоволство виждат как сирийският лидер укрепва властта си. Те се канят да разположат свои сухопътни части в Сирия, което може да разшири фронта на сраженията и да засили заплахата от конфронтация между техните и руските сили.

Вашингтон гледа на Асад като на главна пречка пред мира и няма желание за диалог между военните от САЩ и Русия.

Засега Путин сякаш силно желае да повиши залозите с надеждата, че обсадата на Алепо от силите на Асад ще укрепи допълнително позициите на Русия. Последиците от въздушните удари на Москва изглеждат значими, като се има предвид умереното количество на руските сили - само няколко десетки изтребители. Те обаче действат в бясно темпо и всеки от тях излита по няколко пъти дневно и за 4 месеца са били извършени над 6000 бойни мисии.

Тази кампания - първата военна операция на Русия извън СССР след неговото разпадане през 1991 г. - показва новия потенциал на възраждащите се въоръжени сили на страната и дава възможност на Русия за пръв път да изпробва в бойни условия новите си оръжия. Един от примерите е изпробването на новите крилати ракети с далечен обсег, които биват изстрелвани от всички възможни установки - стратегически бомбардировачи, бойни кораби в Каспийско море и подводници край Сирия.

Москва отрича, че има намерение да разкрива други военновъздушни бази в Сирия освен тази в Хемеймим в крайбрежната провинция Латакия, която е бастион на алауитите, към които принадлежи Асад. Руските военни казват, че няма голям смисъл да разполагат още ефективи, след като на руските бойни самолети са необходими само 15 минути да достигат от Хемеймим до всеки район в Сирия.

Русия е пратила неизвестен брой инструктори да обучават сирийски войници да боравят с руските оръжия и да помагат за координацията на въздушните удари. Путин обаче твърдо изключва бойни действия по суша.

Оперирайки от базата в Хемеймим, която се намира дълбоко във вътрешността в контролирана от правителството територия, Москва свежда до минимум риска от жертви в своята въоръжена намеса. Досега руските военни са загубили трима души в Сирия: един пилот бе убит, след като самолетът му бе свален от турски изтребител през ноември; един морски пехотинец загина в мисията за спасяване на втория пилот от сваления самолет; един руски военен съветник бе убит при минометен обстрел на фронтовата линия.

С ограничаването на своето присъствие в Сирия Кремъл е в състояние да поддържа разходите за бойните си действия на равнище от два до четири милиона долара дневно - поносима сума даже и за изпадналата в криза руска икономика. При такива разходи Кремъл ще може да поддържа въздушната си кампания неопределено дълго.
Но сред европейските партньори на Америка, които се опитват да се справят с продължаващия приток на бежанци от конфликта, няма такъв запас от търпение.

Русия започна своята въздушна кампания на 30 септември, близо пет години след започването на войната, и ефектът бързо стана видим с многопосочната офанзива на силите на Асад. Сега главните усилия на сирийската армия се съсредоточават върху Алепо, най-големия град в Сирия и негова търговска столица, който от 2012 г. е разделен между правителството и опонентите му.

През последните седмици войските на Асад, подпомогнати от "Хизбула" и ирански части, методично отрязват линиите за доставка, като принудиха над 50 хиляди цивилни да избягат към близката турска граница. Руските военни самолети извършват до седемдесет рейда дневно и оказват постоянен натиск върху антиправителствените сили, като поразяват техните укрепени пунктове и складове и преследват техните автоколони.

Тази стратегия носи рискове, както се видя при руско-турското напрежение след свалянето на руския изтребител. А в пренаселеното небе над Сирия, казват представители на САЩ, руските пилоти често правят рисковани маневри и летят изключително близо до бойни самолети на САЩ.

Москва и Вашингтон се споразумяха да си разменят информация за своите въздушни операции над Сирия, за да се предотвратяват инциденти, но Русия настоя за още по-голяма координация. Изглежда, Путин се надява, че въвличането на САЩ в сътрудничество между въоръжените им сили в Сирия ще бъде от помощ за отслабването на напрежението в отношенията им и също ще представи Москва като сила, равна на Вашингтон.

Руският външен министър Сергей Лавров каза миналата седмица, че тясната координация между американски и руски военни експерти би била от значение за осигуряването на примирие. Но същевременно Русия се заканва да засили въздушните атаки срещу екстремистки групировки, от което ясно следва, че Москва не бърза да спира боевете.

А Путин явно е готов да се обзаложи, че нещата ще продължат да се развиват, както той иска.
 

(БТА)