Силните и слабите на деня на срещата на върха на ЕС

Срещата на високо равнище на Европейския съюз в края на седмицата ще тества издържливостта (и търпението) на лидерите по два въпроса, застращаващи европейската солидарност: Brexit и миграционната криза. Авторитетното издание POLITICO разглежда политическа сила на играчите около масата на Европейския съвет според това колко влияние има всеки един от тях по двата въпроса и ги позиционира на специална графика.

Всички харесват победителите, всички и искат да са победители. На срещите на лидерите на ЕС обаче не всички са такива.

След като проектира вътрешното разделение в Консервативна партия по ЕС сред всички в Европа, Дейвид Камерън очевидно е най-силната фигура по дебата около членството на Обединеното кралство в съюза. Без него предложенията за реформи няма да съществуват, а без подкрепата му няма как да има сделка.

Ангела Меркел, толкова свикнала на лично превъзходство, ще трябва на тази среща да го сподели и с други. Европа все пак може би ще последва лидерството ѝ, но ще е малко по-колеблива в сравнение със срещите около кризата на еврозоната и Grexit-а.

Матео Ренци се позиционира в центъра на дебатите около Острова и около миграцията както заради географското си местоположение, така и заради търсенето на внимание. За разлика от него гласът на Франсоа Оланд ще се чуе само по отношение на опасенията около Обединеното кралство, но не и по миграцията, основно заради страха му от Марин Льо Пен. Подобно на Мариано Рахой, испанския несретник, който може да се възползва само от Гибралтар като коз, Оланд не е в ъгъла силните тази седмица.

Премиерът на Полша Беата Шидло е със силна позиция като лидер на източния фронт и с правителство, решено да използва цялата си възможна тежест. Тя има влияние и по двете теми, за разлика от унгарския ѝ колега Виктор Орбан, който е ненадминат лидер при определянето на дневния ред по бежанската тема, и от Алексис Ципрас, който е на фронтовата линия в битката за спасяване на Шенген, но и който унищожи целия си възможен политически капитал около Brexit заради сагата със спасителния заем на Гърция.

Холандецът Марк Рюте и датчанинът Ларс Льоке Расмусен също имат сериозна тежест. Рюте има няколко роли: ротационен председател на ЕС, приятел на Великобритания и мост към Германия. Той е хардлайнер по миграцията, готов да участва в групата „ядро на Европа“ и да стимулира дебат за евентуално създаване на „мини-Шенген“. Дания, придържайки се към традицията си да се възползва от „опцията за неучастие“ (opt-out), харесва това, което Обединеното кралство прави и определя темпа на Севера, когато става въпрос за заемането на твърда позиция към бежанците.

Що се отнася до лидерите на самия ЕС, Доналд Туск има право да се похвали с двустранната си дипломация по Brexit, а ролята на Жан-Клод Юнкер в срещата реално приключи. Камерън му няма вяра, а по отношение на миграционния дебат се оказа в периферията, след като побутна правителствата по път, по който не искат да поемат. Мартин Шулц от Европейския парламент успя да намери място на масата по дебата за Острова благодарение на нежеланието на Камерън да се изправи пред парламента, но и осъзнаването, че институцията все пак може да блокира сделката. По отношение на миграцията обаче Шулц няма никакъв глас.

Съюзници на Обединеното кралство са страни като Португалия, Кипър и Малта, както и Ирландия, разбира се. Страни, които имат моралната подкрепа и симпатия заради ролите си по миграционната криза пък, са Швеция, Австрия, Словения, Хърватска и Малта.

България и Румъния щяха да имат доста по-силен глас в дискусиите, ако не бяха обект на Механизма за сътрудничество и проверка по отношение на миграцията и корупцията. Докато това не се промени, и двете страни ще останат в дъното на „класацията“.