Още няма гаранции за границата ни с Турция

Европейският съюз все още не е договорил с Турция включването на българските граници в суаповата сделка за връщане на незаконно влезлите в ЕС имигранти. Премиерът Бойко Борисов поиска с писмо до евроинституциите и европейските членки това да бъде изрично записано в подготвяната сделка с Анкара за спирането на миграционната вълна, която се очаква да бъде подписана в петък в Брюксел.

"Въпросът за гаранции, че няма да бъдат създадени нови маршрути за нелегална имиграция, като този през България, все още остават да бъдат решен“, съобщи председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск, който е натоварен от европейските лидери да подготви сделката. Той добави, че без включването на българските граници в окончателния текст, споразумението няма да е ефективно.

Туск направи заявлението от Никозия днес преди да отлети за Анкара за последни разговори с турските власти. Европейските лидери са поканили турския премиер Ахмет Давутоглу в петък сутрин, за да се опитат да подпишат сделка с него за спиране на имиграционния поток.

Борисов поиска в споразумението ЕС-Турция изрично да бъде записано, че ЕС да предвиди защитата на всички външни граници с Турция, а не само тази с Гърция. В момента черновата гласи, че само акостиращите на гръцките егейски острови нелегални имигранти и бежанци ще бъдат връщани обратно в Турция.

Вицепремиерът Меглена Кунева, която бе днес в Брюксел, за да участва в подготовката на срещата на върха на ЕС в края на седмицата, заяви, че "България е направила достатъчно да изясни отчетливо своята позиция“, че независимо, че не е част от Шенген, тя трябва да бъде призната за външна граница на ЕС и да получи подкрепа, като тази за Гърция.

Коментирайки рисковете от създаване на нови маршрути за бежанския поток след блокирането на пътя през Македония, Кунева каза, че "Италия е в по-безопасно положение от България, защото е в Шенген“.

Европейският комисар по миграцията Димитрис Аврамопулос, който днес беше на гръцко-македонската граница при Идомени, призова намиращите се там 14 000 души да се подчинят на местните власти и да отидат в лагерите, подготвени за тях.

"Подчинявайте се на властите, не вярвайте на трафикантите, ако искате един ден да стигнете до желания от вас рай“, обърна се към имигрантите комисарят. Трима афганци се удавиха вчера в Суха река на македонска територия, опитвайки се да се промушат през граничната блокада. Аврамопулос изрази надежда, че Идомени е „последната част от една трагична глава“ и призова европейските правителства да започнат да приемат по 6000 бежанци месечно от Италия и Гърция по договорените квоти от 160 000. За пет месеца чрез тях са разселени едва 940 души.

Междувременно кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че страната му ще блокира сделката с Турция, защото не приема искането на Анкара за отваряне на нови преговорни глави. На 7 март турският премиер Давутоглу постави като условие започване на преговори по още 5 глави, към 15-те, по които се водят разговори в момента. За влизане в ЕС е необходимо да приключат преговори по 31 глави.

"Разбираме проблемите на европейските държави, но и партньорите ни трябва да разберат, че приемането на турските искания, без тя да изпълни задълженията си, е невъзможно за Кипър“, каза Анастасиадис днес в Никозия след среща с Доналд Туск.

Президентът заяви, че страната му вече е направила отстъпки в името на общия интерес като е приела Турция да участва в неформалните срещи на върха на ЕС, както и да се започнат преговори по главата за икономиката и общия пазар през декември, но не може да нарушава повече решението си от 2006 г. да блокира преговорите за членство на Турция в ЕС, докато не се намери решение на кипърския проблем и Анкара не признае Република Кипър.

„За мен Кипър е важен, точно колкото Германия или Холандия. Никоя трета страна не е по-значима за мен от нашите страни членки“, заяви в отговор председателят на Съвета на ЕС, подчертавайки, че не е в Никозия, за да притиска местните власти.

Туск съобщи, че ЕС още не е готов с позицията си кои от турските искания ще приеме. Остават висящи още въпросите как ще се връщат имигрантите в Турция и дали Анкара, която не е подписала женевската конвенция за бежанците, ще може да осигури нужната закрила на тези, които се нуждаят от нея. Все още се търси решение и как схемата за размяна на имигранти за бежанци да бъде направена така, че да не противоречи на европейското и международното право.

Туск договори споразумение с Турция за връщането на имигрантите от Гърция след тежки преговори в Анкара на 3 и 4 март. Три дни по-късно с подкрепата на Германия, Анкара отправи нови пет искания към ЕС, отхвърляйки предишните договорености, които бяха приети от 28-те членки на ЕС. Сегашните преговори са за: сваляне на визите за турски граждани от юни, отваряне на 5 нови преговорни глави, политическа подкрепа за създаване на зона, свободна от полети в Сирия, удвояване на европейската финансова помощ за бежанците в Турция на 6 млрд. евро за идните 2 г., както по създаване на схема за размяна за всеки върнат от Европа имигрант, ЕС да приема по един сирийски бежанец от Турция. По официални данни в страната има 2,5 млн. сирийски бежанци.