Демокрация в арабския свят? Не бързайте толкова!

Една нова стара идея обхваща Близкия изток пет години след като Арабската пролет пробуди амбициите за демокрация: че възстановяването на стабилността, особено ако е придружено от някои икономически и политически подобрения, трябва да е достатъчна реформа засега, пише Дан Пери от Асошиейтед прес.

Това схващане изглежда взема връх в последно време, особено в Египет - най-многолюдната страна в региона и държавата, която породи най-големите надежди у защитниците на демокрацията, когато през 2011 г. военните свалиха управлявалия дълго време Хосни Мубарак в обстановка на многомилионни протести срещу президента и загуба на западната подкрепа за него.

Сегашното правителство се дразни, че е изправено пред може би още по-остри международни критики, отколкото някога са били отправяни към Мубарак, най-вече по въпроси в областта на правата на човека. То изтъква, че демокрацията не включва толерирането на хаос по улиците и че безконтролните свободи могат да дестабилизират едно крехко общество, което е изправено пред неграмотност, бедност, слаби демократични традиции и джихадистки бунт.

На срещи с делегации от Конгреса на САЩ миналата седмица президентът Абдел Фатах ас Сиси изтъкна, че "демокрацията е процес в развитие и не може да се постигне изведнъж", и обясни, че Египет е ангажиран с "постигане на баланс между укрепването на сигурността и стабилността и спазването на правата и свободите", се казва в изявление на неговата канцелария.

Тази идея има философска основа: точно както демокрацията е нещо повече от избори и не може да допусне разюздана диктатура на мнозинството, така и не бива да се допусне свободата да се превърне в слободия.

Критиците отхвърлят тези изказвания като користни, като комбинация от критичност и бунтарство, типична за елитите, които се опитват да запазят своите привилегии. Подходът на бавния напредък обаче има и своите дискретни привърженици не само сред печелещите от него богати хора с връзки, но и сред образованите, които в момента просто нямат пълно доверие на широките народни маси.

В каква степен е трудно да се прецени точно в един регион, където анализаторите са ограничавани и прикрито, и открито, и където рядко се правят проучвания на общественото мнение. Затова твърденията по този въпрос са повече анекдоти, личен опит и логика.

"Хората ценят стабилността повече от всичко друго", каза Абдулхалек Абдула, преподавател по политология в Университета на Обединените арабски емирства. Той добави, че нестабилността и възходът на политическия ислям, настъпили след Арабската пролет, са забавили тласъка към повече свобода и демокрация и че повечето граждани на ОАЕ не настояват за радикални промени, като наблюдават смутовете в други страни от региона. "Дайте да сме скромни. Много е трудно да се изгради модерна стабилна демокрация", каза той.

Други хора смятат за елитарно да се казва, че арабският свят не е дорасъл за демокрация. Наистина ли не заслужаваме това, което индийците и бразилците приемат за даденост, питат те. Някои споменават случаи на спорни изборни резултати дори в западни страни и питат: В такъв сложен свят може ли което и да било общество да е наистина узряло за демокрация? Не е ли за предпочитане просто да приемем истинската свобода като основно човешко право?

"Идеята, че някои хора не са дорасли за правосъдие, е расистка. Тя отразява неуважение към хората. Напълно несъгласен съм с нея", каза уважаваният египетски писател Аля Асуани пред АП.

Все пак аргументът за сигурността намира отзвук у египтяните, които виждат смутовете в своя регион и как полицаи и войници са убивани от свързани с "Ислямска държава" джихадисти на Синайския полуостров.

А в Йордания, където малцина се съмняват, че монархията управлява и критиците знаят кои граници да не преминават, крал Абдула получава силното одобрение на средната класа за поддържането на ред и спокойствие в една страна, която граничи със Сирия, Ирак и палестинските територии и въпреки това регистрира приличен икономически растеж.

Има осезаем спад в склонността към улични демонстрации в редица държави, въпреки че това може да е заблуждаващо: правото на протест е силно ограничено, а на хората може просто да им е омръзнало от смутове и конфликти.

Със сигурност мнозина изглеждат ужасени от случилото се в страни, които са излезли извън контрол. В Либия думата имат милициите. Йемен е в състояние на гражданска война и от една година е подлаган на въздушни удари от водена от Саудитска Арабия коалиция. Сунитските райони на Ирак са превзети от групировката "Ислямска държава". В Сирия половината от над 20-милионното население отпреди войната е изселено, а части от градове са изравнени със земята.

Ливан е парализиран от политиката на верска основа и не може да си избере президент от близо две години, а парламентът му рядко заседава. Мандатът на Махмуд Абас като президент на Палестинската автономна власт изтече преди години.

Демокрацията рядко се споменава в Обединените арабски емирства, въпреки че там се произвеждат избори за федерален граждански консултативен съвет.

В Саудитска Арабия монархията държи под абсолютен контрол непрозрачното, финансирано от петрола правителство, а общинските съвети са единственият избираем управленски орган. В други страни от Персийския залив парламентите са относително слаби.

В сравнение с други арабски държави Египет е постигнал впечатляващ напредък. Ас Сиси спечели убедително изборите през 2014 г. с много повече гласове от тези, които взе две години по-рано президентът ислямист Мохамед Морси, свален от военните през 2013 г. по обвинения в лошо управление. Макар че изборите от 2014 г. бяха широко критикувани, защото управлявалото преди това движение "Мюсюлмански братя" бе забранено, малцина твърдят, че е имало измами при преброяването на гласовете, а това не е никак малко предвид най-новата история на региона.

Конституцията ограничава президента до два мандата, в рязък контраст с повечето от останалите страни в региона. Египет също така има новоизбран парламент, който е по-разнообразен и с повече правомощия в сравнение с повечето от страните в региона.

Увеличават се призивите на външни наблюдатели и активисти срещу това, което според мнозина е заглушаване на инакомислието - закон срещу уличните демонстрации и друг закон, който общо взето санкционира всеки несъгласен с официалните изявления за сигурността; дълги срокове на задържане без повдигане на обвинение; забраняване на някои активисти да пътуват зад граница; и десетки случаи на тайно задържане.

Защитниците на правителството обаче смятат критиките в областта на правата на човека за несправедливи, тъй като положението в други страни от региона е по-тежко. В този смисъл Египет се оказва в иронично сходна ситуация със своя съсед и бивш враг Израел. В Декларацията за независимост на Израел се обещава пълно равенство и че еврейската държава ще е "светлина за нациите". При толкова високи очаквания поддръжниците му сега се затрудняват да защитят половинвековната окупация на милиони палестинци от еврейската държава с аргумента, че положението в други страни по света е далеч по-лошо.
 

/БТА/