Чернобил – електрошоков удар върху ядрената сигурност

След катастрофата в Чернобил отпреди 30 години, която е най-тежката ядрена авария в историята, бяха направени значителни подобрения на сигурността на централите, въпреки че както се видя във Фукушима през 2011 г., остават много предизвикателства, пише Симон Стюрде от Франс прес.

Защо Чернобил?

Според експерти комбинацията от фактори е довела до катастрофата на 26 април 1986 г., най-важният от които са слабости в проектирането на реактора на централата, модел РБМК (на руски - реактор большой мощности канальный), разпространен в републиките от бившия СССР.

За тези реактори е характерно, че са нестабилни и в тях често стават внезапни токови удари. Още по-лошо е, че е нямало никаква защитна структура, която да спре изтичането на радиация.

Човешката грешка също изиграва роля в злощастната поредица от събития. Световната асоциация за ядрена енергетика говори за "нарушаване на процедурите за експлоатация и липса на култура в областта на сигурността".

Друг фактор е лошо управление на бедствието - твърде бавна евакуация на местните жители и изпращане на 600 000 "ликвидатори" с малко или без никаква защитна екипировка.

Първият сигнал за тревога е даден на 28 април 1986 г., но не от Русия, а от Швеция, която засича необяснимо увеличение на нивата на радиация.

Съветският лидер Михаил Горбачов признава официално за катастрофата чак на 14 май.

Какво се направи в отговор на трагедията в Чернобил?

Чернобил бе световен електрошоков удар върху ядрената сигурност. Забележителен напредък бе създаването на Световната асоциация на операторите на ядрени електроцентрали през 1989 година. Въведен бе и механизъм за "партньорска оценка" на 430-те ядрени реактора в света.

"Индустрията несъмнено си научи урока, че заедно сме по-силни", каза за АФП ръководителят на тази организация Петер Прозески.

Разпадането на Съветския съюз позволи премахването на много препятствия пред по-доброто международно сътрудничество.

Много от бившите комунистически страни в Централна Европа сега са членове на ЕС и като такива бяха подпомогнати в адаптацията на своите централи съветско производство. От общо 18 реактора РБМК, които бяха в експлоатация през 1986 г., шест бяха закрити окончателно.

Засилена бе и ролята на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Тя установи норми за сигурност и поиска от своите 168 държави членки да докладват всякакви, дори най-малки, инциденти.

Подписани бяха международни споразумения, най-важното от които е Конвенцията на МААЕ за ядрената сигурност. Други се отнасят за ядрените отпадъци и системите за ранно предупреждение при инциденти.

Кои рискови фактори са още валидни?

Инцидентът с атомната електроцентрала Фукушима от март 2011 г. показа колко са големи оставащите рискове.

"Япония смяташе до онзи момент, че съоръжението е непоклатимо, а даже и че не е добра идея да му се правят подобрения или модификации, защото това щяло да бъде възприето като признак на слабост", каза за АФП Хуан Карлос Лентихо, началник на отдела за ядрена сигурност в МААЕ. "Това бе груба грешка, огромна грешка", допълни той.

Най-тежката авария след Чернобил доведе до сключването на нови международни съглашения и още по-голяма роля на Световната асоциация на операторите на ядрени електроцентрали и МААЕ.

Операторите на атомни електроцентрали твърдят, че са подобрили защитата на ядрените материали и са направили по-надеждни системите за сигурност в най-новите реактори.

Но опасността от човешка грешка - каквато имаше и в Чернобил, и във Фукушима - е незаобиколима, предупреждават експерти.

Според Съюза на разтревожените учени през 2015 г. в САЩ са били установени 10 "квазиинцидента", по-голямата част от които са били продукт на човешка грешка. При всеки от тези 10 случая опасността от стопяване на ядрото на реакторите се е увеличила с поне 10 пъти.

Ядреният експерт от "Грийнпийс" Шон-Патрик Стенсил казва, че възрастта на реакторите, по-конкретно тези в западните държави, много от които са от 60-те и 70-те години на 20 век, крие голяма опасност.

В Русия има още 11 реактора от типа РБМК, макар и оборудвани с нови системи за сигурност, а Русия изнася тези реактори към развиващи се страни.

МААЕ - институция, чиято цел е да поощрява употребата на ядрени технологии за мирни цели - опитва да вдъхне повече спокойствие. "Сигурността се е подобрила и бих казал, че нивото в общи линии е подходящо", каза Лентихо.
 

/БТА/