В КНДР парите вече са по-важни от членството в партията

Братът на Ким Дан Би е образцов представител на севернокорейската върхушка - ветеран от армията и член на управляващата Корейска трудова партия, а сега ръководител в държавно предприятие.

Но когато има време, казва Ким - бегълка, която сега живее в Южна Корея, брат й помага за продажбата на стоки като телевизори и завивки, вкарани контрабандно от Китай. Това е страничен доход, който се оказал достатъчен за него да си купи кола наскоро.

"Да си в партията наистина не помага финансово", каза тя. "Дори е бреме за тези, които имат свой бизнес."

Неговата история илюстрира предизвикателството пред държавния ръководител Ким Чен Ун, идващо от зараждащата се сива икономика, която е пуснала корени в изолираната и авторитарна страна. В момента правителството му се готви за започващия на 6 май конгрес на Корейската трудова партия - форум, който не е провеждан отдавна, пишат Джу Мин Пак и Джеймс Пиърсън от Ройтерс.

За хилядите делегати, които ще се съберат в Пхенян, участието в събитието ще затвърди статута им сред управляващата класа. За все повече севернокорейци обаче парите са станали по-важни от членството в партията, що се отнася до прогресирането, казаха бегълци в съперническата Южна Корея.

"Ако се присъединиш към партията, си длъжен да участваш в партийните прояви, а така губиш свободно време, което можеш да използваш, като продаваш на пазарите", каза бивш партиен член и високопоставен държавен служител в Пхенян, който е избягал през 2014 г.

"Редовите хора си мислят: Това изобщо не ме засяга", каза той, като имаше предвид приготовленията за започващия в петък форум. Той пожела да остане анонимен, за да предпази роднините си в Северна Корея.

Културата на Корейската трудова партия е навсякъде в Северна Корея. Повечето села имат сграда, където всяка събота партийни функционери четат лекции, за да разпространяват централизирана пропаганда в райони, до които традиционните държавни медии не стигат.

Поради опасения да не изгубят партийната си карта, някои членове я държат в червена торбичка с изобразени на нея позлатен сърп, чук и четка - символа на партията. Една такава торбичка, с която се е сдобила агенция Ройтерс, е направена така, че да се носи като кобур за пистолет с ластична лента през гърдите, която държи картата до сърцето на притежателя.

Партийните членове са задължени да присъстват на лекции всяка сряда след работа, каза Со Дже Пхюн, който е бил в партията, преди да напусне Северна Корея през 2001 г., и поддържа редовен контакт с източници там.

Лекциите са станали по-строго контролирани при Ким, заяви той, като в момента върви кампания за народна мобилизация преди конгреса. Ким използва 70-годишнината на партията през 2015 г., за да въведе политиката под лозунга "хората на първо място".

Последният конгрес на Корейската трудова партия е бил през 1980 г., а някога тези партийни форуми са били организирани редовно.

Някои наблюдатели на процесите в Пхенян приемат форума като знак, че младият ръководител Ким превръща в "по-нормална" една страна, която е била управлявана от неговия баща Ким Чен Ир задкулисно.

Но бегълци и учени отстояват мнението, че важността на членството е намаляла след опустошителния глад през 90-те години, отворил пътя за постепенното развитие на неформална мрежа от пазари, която в момента снабдява със стоки севернокорейците вместо държавата.

"Разликата между двете неща да си партиец и да не си преди се състоеше в това дали ще те третират като човек или не", каза Со, който работи с бегълците в Южна Корея.
"Гордостта от това да си член на партията намаля. Хората вече ги е грижа единствено за парите."

Няма данни за членската маса на партията, макар че по различни оценки тя е някъде между 3 млн. и 4 млн. души от близо 25-милионно население.

Преди в Северна Корея членството в партията беше ключът към по-добра работа и положение, казват бегълци.

Да придобиеш желаното място в йерархията често е обвързано с прояви на лоялност, като например да почистиш около статуите на Ким Чен Ир и Ким Ир Сен, дядото на сегашния ръководител и основател на Корейската народнодемократична република (КНДР), или да засадиш цветя на места с важно за революцията или историята значение.

За малцината на върха членството сега може да бъде път към забогатяване, тъй като икономиката започва да възприема пазарните принципи, а това поражда опасения в партията, която все още официално поддържа планова икономика от съветски тип, че може да загуби традиционната си хватка върху обществото.

"На най-горното стъпало от икономическата стълбица партийците са сред онези, които правят най-много пари - като използват политическите си връзки за достъп до ресурси", каза Кристофър Грийн, изследовател в университета в холандския град Лейден и специалист по севернокорейската икономика.

Но за мнозинството да изкачваш стъпалата в частния бизнес е по-важно, отколкото да изкачваш стъпалата на партийната стълбица.

Пожелал анонимност беглец, който в Северна Корея е бил лекар и партиен член и е дошъл в Сеул през 2014 г., каза, че медиците в партийната болница, в която работел, не получавали официална заплата, а вземали подкупи, за да лекуват пациентите.

Той допълвал този доход с продажбата на дребна електроника и бижута, вкарани контрабандно от Китай, през свободното си време.

"В болниците лекарите си правят графиците така, че половината да могат да ходят да продават разни неща, а другите да стоят и да лекуват пациентите", каза той.
 

/БТА/