Боливарската революция: Венецуела остава без бира

Изглежда хората, които управляват икономиката на Венецуела, са постигнали още един връх. Вероятно би трябвало да им дадем по този повод някаква награда: жителите на тази страна вече няма да пият бира. Причината изобщо не е, защото венецуелците не обичат бира, пише в свой анализ за "Форбс" Тим Уорстол.

Във Венецуела засега няма нито масови изблици на ислямистки настроения, нито пък се вихри мормонство, които биха могли да накарат местното население да се откаже от извънредно популярната напитка в страната.

Това няма да стане, защото хората нямат пари да си купят бира - местната пивоварна Polar може продаде без остатък всичката бира, която й е по силите на произведе.

Това няма да стане, защото Polar не може да прави пари, продавайки бира: компанията получава добра печалба от производството и реализацията на бирата.

Това ще стане, само защото Николас Мадуро и другите привърженици на Чавес (Уго Чавес бе предишният президент на Венецуела - бел. ред.) са абсолютно некомпетентни по въпросите на икономическото управление. А тяхната некомпетентност е твърде специфична - те просто не разбират ролята на цените на пазара.

Ето какви са самите новини:

"Представители на най-голямата пивоварна във Венецуела съобщават, че тя е прекратила производството на бира в последното от четирите си предприятия заради недостиг на вносна суровина. В имейл представители на компанията Cerveceria Polar съобщиха, че в петък, 29 април, е затворено нейното предприятие в щата Карабобо. Преди това компания предупреди, че наличните суровини ще й стигнат само до края на април".

Малко е да се отбележи, че Polar е най-голямата пивоварна компания. Според различни оценки тя произвежда (може би е по-добре да кажем "произвеждаше") 70-80% от потребяваната бира във Венецуела.

"Правителството на Мадуро често обвинява компанията Polar, че преувеличава потребностите си от долари и че трупа запаси от суровини, определяйки това като "икономическа война", която деловите среди, политиците и САЩ водят с цел да подкопаят основите на комунизма във Венецуела".

Няма никаква икономическа война. Всичко, на което сме свидетели сега, е резултат от пълното малоумие на Мадуро и неговите другари.

Истинският проблем е следният. За да се свари бира, е необходим малцов ечемик. Венецуела не го произвежда в необходимите количества и поради това е принудена да го внася. Само че сега боливарът струва по-малко от тоалетната хартия, която отдавна е изчезнала във Венецуела, затова производителите на суровината трябва да купуват долари, които чуждестранните компании са готови да приемат.

В момента обаче това е невъзможно.

"След като през последните няколко дни Empresas Polar закри три свои пивоварни, със затварянето на завода в Сан Хоакин, близо до венецуелския град Валенсия, страната ще има запас от бира, който ще й стигне за седмица", съобщиха представители на компанията.

Също като много други компании, Polar за всичко вини правителството, което не е заделило долари, необходими й да купи вносна суровина като малцовия ечемик.

Същността на проблема е в думата "заделила". На тази компания, както и на всички останали вносители, им е необходим достъп до долари, за да могат да плащат вноса. Това може да се направи или с получени "заделени" пари, преминали през бюрократичната система, или чрез сделка на черния пазар, където долари могат да се купят по всяко време. Само че вторият вариант е незаконен.

"Без да получи разрешение или да й бъде отпусната (чуждестранна) валута от държавата, компанията просто не може да работи", каза г-н Мендоса. "Компанията не може просто да отиде и да купи валута от друго място, защото това е незаконно".

Така че, няма законен път за компанията да се сдобие с долари, ако бюрократичната машина не й задели валута, а тя не заделя. Разбира се, ще й се наложи да закрие предприятията си, които чисто и просто не могат да работят, защото нямат вносни съставки.

Отговорът, в условията на пълната бъркотия, която оставиха след себе си последователите на Чавес в икономиката на Венецуела, е да се проявява малко по-голямо доверие към пазарните цени. С други думи - трябва да се спре регулирането на обменните валутни курсове. Трябва да се създаде отворен и свободен пазар за боливари.

Какъвто и курс да бъде постигнат в резултат на това, той ще позволи да се балансират предлагането и търсенето на боливари и долари. Именно това е същността на пазарния курс. На курса, при който пазарът сам се регулира, или с други думи се постига баланс между търсенето и предлагането. Тъкмо поради това всички намеси на Мадуро в икономиката доведоха до тази ужасна катастрофа. Така стана, защото той и неговите съветници или не разбират това, или не вярват в това.

Ако една цена се фиксира - независимо дали това е цената на тоалетната хартия или на боливара, ако тя бъде фиксирана на равнище, което е под равновесната пазарна цена, настава дефицит. Ако равнището й бъде заковано над равновесната пазарна цена, се получава пренасищане.

Единствената цена, която уравновесява търсенето и предлагането, е пазарната цена - в самото определение на пазарната цена се посочва, че това е такава цена, при която пазарът се саморегулира и на него се установява баланс на търсенето и предлагането. Това правило няма изключения.

Ако се отчете, че всичко това е многократно доказана истина, то човек трябва да се съобразява с нея. Както съм споменавал и по-рано, има много начини за постигането на различни разумни цели. Просто не е необходимо да се избират методи, които предполагат действия, противоречащи на пазарните механизми като установяването на минимална работна заплата, регулирането на наемите и тъй нататък.