Путин толерира корупцията. Защо?

Вестник "Ню Йорк таймс" публикува статия на Иван Кръстев, в която се задава въпросът дали е по-добре за един авторитарен режим да се бори с корупцията или да работи с нея, като се прави съпоставка между действията на президентите на Китай Си Цзинпин и на Русия Владимир Путин.

Си Цзинпин определя корупцията като екзистенциална заплаха за комунистическото управление на Китай и предприе широкомащабна кампания за прочистване на Китайската комунистическа партия от "тигри и мухи" - корумпирани държавни служители и фирми на всяко ниво на партийния апарат и държавната администрация. Критици на режима го обвиняват, че използва тази кампания, за да елиминира съперниците си, но антикорупционните усилия са много популярни сред обществеността и според мнозина независими анализатори са помогнали в реформите в получастни индустрии като петролния сектор, пише авторът.

Путин прави същото като Си, поне на думи, само че за близо 17-те му години на власт по обвинения в корупция не е пострадал нито един политически "тигър" и само няколко "мухи", отбелязва Кръстев.

Причината за нежеланието на Путин да се бори с корупцията, за сметка на готовността му да води войни в чужбина, според западни анализатори е, че самият Путин е корумпиран. Кръстев обаче отбелязва, че дори и това да е така, то не е непременно причина да не се започне война с корупцията - напротив, може да е допълнителна мотивация, тъй като по думите на автора, няма нищо, което корумпираните политици мразят повече от корумпираността на други хора.

Причината за нежеланието на Путин да се бори с корупцията е по-сложна, смята политологът.

От една страна, за Путин взаимните обвинения в корумпираност са мръсните бомби на войните сред елита, които нанасят много съпътстващи щети. Проучванията отдавна са показали, че корупцията удря най-тежко по най-бедните групи в обществото, но е предимно проблем за средната класа, а в днешна Русия средната класа до голяма степен е съставена от вземащите подкупи държавни лица, срещу които би трябвало да са насочени антикорупционните кампании.

От друга страна, важното в политиката не са равнищата на корупция, а общественото възприятие колко корумпирана е страната и много често между двете няма пряка връзка. Малките и успешни войни в чужбина могат да са по-добър инструмент за промяна на общественото възприятие за степента на корумпираност на страната, отколкото същински действия за намаляване на корупцията, пише Кръстев и отбелязва, че след анексирането на Крим делът на руснаците, които смятат, че корупцията нараства, е паднал от 50 на 30%.

Корупцията тревожи Путин като оръжие, което да се използва от външните врагове на Русия срещу него. Кремъл не се притеснява, че има корумпирани руски официални лица, а че те са уязвими на западен натиск, тъй като откраднатите от тях пари, подобно на децата им, се намират на Запад. Корупцията по правило помага за обединяване на елитите, но може и да ги направи удобни за вербуване. В този смисъл Москва не би трябвало да е недоволна от усилията на Запада да прочисти скритите офшорни сметки, отбелязва Иван Кръстев.

В крайна сметка най-важната причина за нежеланието на Путин да обяви война на корупцията е, че всяка антикорупционна кампания ще вдъхнови обществеността да поиска промени, а именно от това Кремъл най-много се бои. За разлика от Китай, лидерите в Русия не обещават, че животът ще е по-добър утре, те обещават, че нещата няма да се влошат. И също за разлика от Китай те могат да си го позволят, защото руската икономика се движи не от предприемаческата енергия на масите, а от природните ресурси, пише авторът.

Ето защо руското правителство е готово да признае, че корупцията е повсеместна - и най-добрата пропаганда не би могла да убеди хората, че е другояче. Правителството обаче също така издига идеята, че корупцията е начин на живот и следователно е естествено явление. В известен смисъл, корупцията е като водката - знаеш, че е вредна, но не можеш да си представиш Русия без нея, заключава Иван Кръстев в статията си за "Ню Йорк таймс".

(БТА)