От най-върли противници те станаха най-близки приятели

На 6 и 9 август 1945 г. върху Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени американски атомни бомби, които убиха над 210 000 японци - незаличима драма, която обаче не попречи на Япония и САЩ да сключат съюз, който без съмнение е най-стабилният в света, пише Кели Олсън от Франс прес.

Въпреки безпрецедентната ядрена касапница, предхождана от четири години на ожесточена война, от Гуадалканал до Иво Джима, минавайки през Окинава и други бойни полета в Тихия океан, най-ожесточените противници станаха, така да се каже, най-близки приятели.

Барак Обама ще стане утре първият действащ президент на САЩ, посетил Хирошима - забранена зона за 11-те му предшественици от края на войната насам.

Този жест ще остане в историята със силния си символичен и емоционален заряд.

Но отново ще се чуят същите вечни въпроси, трудни и предизвикващи спорове - дали е трябвало да бъдат извършени тези бомбардировки. САЩ казват, че това е било начин да се сложи край на войната, но според други са били "прекомерна употреба на сила", защото Япония вече е била на края на силите си.

Макар че в Хирошима страданието все още е видимо, то не води до озлобление: "Не изпитвам омраза към американците като цяло", признава оцелелият Тошики Фуджимори, който обвинява президента Хари Труман за решението да се използва "жестоката бомба", както я нарича император Хирохито в речта си, с която обявява безусловната капитулация на Япония на 15 август 1945 година.

Следват седем години на окупация, приета и като цяло поносима, под твърдото ръководство на генерал Дъглас Макартър. Нейният апогей е приемането на нова конституция, написана от американците, която налага на Япония да се откаже от войната като средство за решаване на международни спорове.

САЩ оставят отпечатък и върху образованието - създава се нова система на обучение - училища, колежи и гимназии, променя се и положението на жените, които получават право да гласуват.

"Това беше безпрецедентна форма на окупация", смята журналистът Фумио Мацуо, преживял като дете американските бомбардировки и публикувал през 2009 г. пророческа книга, кръстена "Денят, когато президентът Обама ще поднесе цветя в Хирошима".

Всичко това, разбира се, не заличава спомените за конфликта, нито отговорността на САЩ за атомната бомбардировка, но интересът от съюз надделя над огорчението.

Съвпадение на интереси

За Теруми Танака, оцелял от бомбардировката в Нагасаки, Обама "няма нужда да поднася извинения, ако е наистина развълнуван, ако изпитва угризения и разбира какво трябва да направи за премахване на ядрените оръжия" от планетата.

"Значението на посещението на президента Обама е, че САЩ - единствената страна в света, която някога е използвала ядрени оръжия, и Япония, единствената страна в света, която е пострадала от тях, ще изразят силната си решимост за изграждане на свят без ядрени оръжия", подчертава японски служител на министерството на външните работи.

През десетилетията след войната двете страни възприеха много неща една от друга: в Япония станаха популярни бейзболът и холивудските звезди, а американците се наслаждават на суши и гледат безбройни японски анимационни филми.

"За да сме честни, в Япония са си направили сметка, че това е най-добрата опция от гледна точка на сигурността на японците", смята Брад Глосерман, експерт по японско-американските отношения от намиращия се в Хонолулу мозъчен тръст на Тихоокеанския форум на Центъра за стратегически и международни изследвания.
Геополитическият контекст в Азия, комбиниран с неотклонното укрепване на Китай и многократните заплахи от страна на Северна Корея, е в състояние да заздрави японско-американските отношения.

И въпреки това напрежението не е напълно изчезнало.

Най-острата криза датира от 1960 г., когато имаше масирани протести срещу преговорите за преразглеждане на двустранния договор за взаимопомощ и сигурност. Движението беше толкова силно, че попречи на предвиденото посещение на президента Дуайт Айзенхауер.

Търговските спорове през 70-те и 80-те години с Япония, която превъзхождаше САЩ (в областта на електрониката, индустриалната роботизация, автомобилната промишленост), породиха враждебна реторика срещу дръзкия архипелаг, който щеше с икономически средства да постигне това, което не успя да направи с оръжие.
 

/БТА/