САЩ, изгонени през вратата, се връщат през прозореца!

От 25 май насам голяма групировка на Сирийските демократични сили (СДС) развива настъпление срещу Ракка - столица на "халифата", провъзгласен от терористите на "Ислямска държава" (ИД). Почти всички бойци членуват във въоръжени формирования на сирийските кюрди (25 хил. души), контролирани от партията "Демократичен съюз" (ДС). Още 5-6 хил. души включват отрядите с асирийци и сирийски араби, воювали по-рано в редиците на Сирийската свободна армия (ССА). Офанзивата получава въздушна подкрепа от американски ВВС, пише Александър Кузнецов, "Фонд за стратегическа култура".

Атакуващите постигнаха значителни успехи - освободиха градовете Хиша, Тел Саман и Мухамшири. Същевременно към Ракка напредват подразделения от сирийската милиция "Пустинни соколи", които се сражават за правителствените сили.

Изтласкани от Ракка, бойците на ИД ще изгубят ред предимства - излаза към турската граница, откъдето получават подкрепа с жива сила и оръжия, също така възможността за контрабанден износ на петрол и контрола над бента на Ефратската ВЕЦ (Сад ал Фурат).

Междувременно в Ирак армията и шиитски въоръжени формирования превзеха околностите на Фалуджа, важен стратегически център в провинция Анбар, и фактически обкръжиха града. Тъкмо със заграбването на Фалуджа през януари 2014 г. започнаха успехите на ИД и експанзията на "халифата".

Скорошната обиколка на на генерал Джоузеф Воутъл - началник на Централното командване на въоръжените сили на САЩ, из държани от кюрдите райони в Северна Сирия бе посрещната негативно от много арабски страни. Сайтът www.nahrain.com, близък до шиитския лидер Муктада ас Садр, съзря тук намеса във вътрешните работи на Сирия, където генералът от Пентагона се появи, без да уведоми правителството на страната.

Привърженици на Садр обвиниха САЩ и в това, че играят в Сирия двойна игра, подкрепяйки джихадистките организации "Джаиш ал ислам" и "Ахрар аш Шам". Като участници в антитерористичната операция срещу ИД в Ирак се намират днес 4 хил. американски военнослужещи, в Сирия са вече 250 (без това изобщо да е съгласувано с правителството на Башар Асад). "Под знамето на войната с терора американците, изгонени през вратата, се връщат през прозореца", писа главният редактор на в. "Рай ал яум" Абделбари Атуан.

От есента насам авиацията на САЩ и другите участници в коалицията вяло бомбардираше териториите, превзети от ИД, хвърляйки бомби и ракети върху безлюдни пустинни земи. В началото на 2016 г. обаче американските военни видимо се оживиха.

Хронологията на събитията сочи, че тласък за активизиране на американските операции в Сирия е било освобождаването на района около Палмира от сирийските правителствени войски, подкрепяни от руските Въздушнокосмически сили. Намерили опора в покровителстваните от тях въоръжени формирования, САЩ поеха контрола върху ключови стратегически пунктове в Северна Сирия и фактически създадоха там буферна зона. Барак Обама явно разчита превземането на Ракка и Мосул с активното участие на американски военни да затвърди представата за "историческото значение" на предприетата от Белия дом "демократизация" на Близкия изток.

Ако до края на 2016 г. разгромът на Даеш стане свършен факт (което е вече напълно възможно), кюрдският фактор в района неизбежно ще се засили, а това се приема крайно негативно не само в Турция, но и сред арабите сунити. Героизмът на сирийските кюрди, година и половина издържали сам-сами натиска на терористите от ИД, не подлежи на съмнение. Кобане стана "сирийският Сталинград", успял четири месеца да отблъсква бандитите - "воини на джихада".

Повечето кюрди, живеещи в Рожава, Хасака и Камишли, са преселници от Турция - дошли са в началото на 70-те заради репресиите на Анкара срещу кюрдското националноосвободително движение. Местните араби сунити обаче имат опасения, свързани с тази част от сирийското население. Създаването на силна кюрдска автономна област ги плаши. За отношението на сунитската "улица" към укрепването на Сирийските демократични сили начело с кюрдите говори един пост, качен в Тwitter от сирийска блогърка: "СДС имат толкова общо с демокрацията, колкото Хизбула ("партията на Аллах") с Бога".

Сред арабите сунити се ширят страхове, че ако кюрдите получат контрол над Северна Сирия, там може да започнат етнически чистки. Ето и първата последица от тези опасения: щом лидерите на СДС заявиха, че след освобождението Ракка може да бъде включена във федерацията от кюрдски самоуправляващи се кантони, част от местните арабски бедуински племена, дотогава неутрални, положиха клетва за вярност пред "Ислямска държава".

На фона на тези събития се откроиха още по-релефно американско-турските противоречия. С оглед тесните връзки на сирийската кюрдска партия "Демократичен съюз" с Кюрдската работническа партия (ПКК) Анкара се тревожи не на шега, че кюрдският сепаратизъм в Югоизточна Турция може да получи в Северна Сирия нов плацдарм. Основната грижа на турските власти днес е да не допуснат кюрдски контрол върху 98-километровата ивица между сирийските градове Азаз на запад и Джараблус на изток. В противен случай районите, контролирани от сирийските кюрди, ще образуват непрекъсната зона.

В опит да предотврати подобно развитие Анкара предвиждаше да хвърли срещу сирийските кюрди подкрепяните от нея въоръжени формирования от тюркмени, като ги прати да се бият с ИД край Мареа и Азаз. Повечето от тези съюзници на Турция обаче се разпръснаха. Журналисти от ливанския в. "Ас Сафир" предполагат, че американците въоръжават и сирийските кюрди, и салафитските групировки, въпреки че те враждуват помежду си. Тук проличава традиционното съперничество между американските ведомства: ЦРУ работи със салафитите, а Пентагонът - с кюрдските Сирийски демократични сили.

В сегашната военнополитическа обстановка е съвсем реално през второто шестмесечие от годината инфраструктурата на ИД в Ирак и Сирия да бъде унищожена. Но нека отбележим, че военният разгром на тази терористична групировка с участието на САЩ не само че няма да ликвидира противоречията между сунитите и шиитите в Ирак, между арабите и кюрдите в Сирия, а напротив, ще ги изостри още повече. Изключено е да направи "управляем" хаоса, породен от близкоизточната политика на САЩ.
 

/БТА/